Кръчмите и дискотеките в Студентски град ще работят до 22 часа и ще бъдат на минимум 100 метра отстояние от общежитията, гласят промените в Закона за висшето образование, приети на първо четене от Народното събрание.
На пръв поглед проблем няма, защото студентският кампус трябва да бъде място само и единствено за учене, но не така мислят част от студентите и собствениците на заведения в този район. Първите изтъкват невъзможността да се веселят в свободното от изпити време, а ресторантьорите излизат с мотива, че с тези мерки им се съсипвал бизнесът и работниците в техните обекти оставали без работа.
Откъдето и да се погледне, първият аргумент звучи несъстоятелно, тъй като, както стана дума по-горе, целта, с която студентите пребивават в кампуса, е обучението.
Сблъсък на ценности
Ситуацията можеше да се размине без конфликт, ако приоритет на част от студентите не беше нощният живот. В това разбира се, няма нищо лошо, младостта е, за да се живее, но с техния начин на живот тези студенти пречат на другите си колеги, които живеят в общежитията с приоритетната цел да учат. Този сблъсък на цели всъщност е колизия между ценностите и степенуването им от страна на учещите висше образование млади хора у нас. Или ако трябва да перифразираме една реклама – да четеш книги е японско, а да щракаш с пръсти е българско.
За съжаление напоследък в публичното пространство си пробива път схващането, че висшето образование у нас е само между другото, дипломата е една тапия, която лесно се изкарва, невинаги има стойност и дори се купува, а ходенето по лекции и упражнения е чиста формалност. Това становище има своите корени в профила на успелия човек в българската действителност, който не винаги е достатъчно образован и високо квалифициран.
Девалвация на образованието
Накратко казано, висшето образование в България девалвира и в очите на младите хора, и във възприятията на обществото като цяло. Оттам и не бива да ни учудва фактът, че немалка част от учащите в Студентски град се застъпват за нощните заведения така, сякаш без тяхното присъствие там образованието им ще изгуби смисъл.
И докато мотивът за липсата на забавления при отсъствие на нощни клубове не е достатъчно основание за промяна в законопроекта между първо и второ четене, то социалният аспект на проблема има съвсем логични и реални измерения. Това е така, тъй като голяма част от българските студенти са принудени да работят, докато следват, за да могат да покриват своите лични разходи и разноските по обучението си. Едно евентуално затваряне на нощните заведения би лишило от средства за препитание поне за известен период от време студентите, работещи като персонал в тези клубове. Голям или малък е техният брой е твърдение, което се ползва като аргумент от двете враждуващи страни, но е факт, че такива студенти има. Това съвсем не означава, че те не могат да работят на други места, но по този начин биха се лишили от привилегията да учат и работят в Студентски град, а оттам и разходите им биха нараснали значително. Но в крайна сметка студентите се подготвят четири или пет години, за да станат бъдещи висшисти и да работят по специалността си, а не да бъдат персонал на ресторанти и дискотеки.
Прави впечатление и разнобоят сред студентите, които са разделени на два лагера – привърженици и противници на промените. Тази липса на единност е показателна за факта, че сдружаването между тях с оглед защита на общите им интереси, което прави така, че да се чува думата им и да бъдат фактор, не е на необходимото ниво. Би било добре студентските организации в този случай да покажат обществена активност и да организират допитване до студентите, след което да излязат с единна официална позиция по въпроса.
Законова диференциация
Бизнесът обаче е прав по отношение на това, че законопроектът трябва да направи терминологично разделение между типовете заведения в Студентски град, които да бъдат обхванати от ограниченията. Не могат да се поставят на една плоскост дискотеките и ресторантите, от една страна, със заведенията за бързо хранене, от друга. Вторите по пътя на логиката не трябва да попадат под обсега на промените, поради липсата на предпоставките за нарушаване на обществения ред и спокойствие, а именно надвишаване необходимите норми на шум след 22 часа, както и употребата на алкохол.
Що се касае до скрития мотив на собствениците на заведения за затваряне на обекти и удар по бизнеса, то би следвало да отчетем, че общественият интерес, какъвто в случая е образованието на младите хора, винаги стои над корпоративния такъв. Не би имало никакъв проблем собствениците на нощните клубове да ги преместят на разстояние, надвишаващо 100 метра, спазвайки изискването на законопроекта, и така вълкът в ситуацията да е сит, и агнето – цяло.
Мълчаливият виновник
В рамките на този въпрос като че ли настрани остава и една друга страна по спора, за чиято отговорност никой не говори. Това са висшите учебни заведения. Част от тези вузове са акумулирали с години приходи от наеми на помещенията, използвани за кръчми и дискотеки, и са пазели ревниво мълчание по въпроса, тъй като са имали материален интерес от това. По този начин част от ръководствата на вузовете се превръщат в закононарушители, защото тези помещения са им дадени от държавата за развиване на учебната дейност. Истината е, че в много от тези помещения вместо да се извършва учебна дейност, се леят спиртни напитки. Дали средствата от тези наеми са разходвани законосъобразно и целесъобразно, компетентните органи трябва да кажат, след като извършат съответните одити. Но дори и да открие нарушения, парадоксален е фактът, че образователното министерство може да прави само препоръки с незадължителен характер към висшите училища, поради тяхната автономия. Чиновниците от ведомството само могат да ангажират другите институции с проблема, но не и да осъществят пряк контрол за неговото разрешаване. По презумпция висшите училища трябва да са на страната на студентите и да осигуряват спокойни условия за учене и отдих в общежитията, обезпечавайки по този начин едни добри резултати в следването им, респективно добра основа за бъдещата им професионална реализация. В някои от случаите, обаче, се оказва, че те нямат интерес в тази ситуация да се застъпят за студентите, а искат нощните заведения да продължат да работят, за да се задоволяват личните интереси на ръководните фактори в някои университети. Съвсем отделен е въпросът, че държавната субсидия за някои от вузовете е малка и те са принудени да търсят други източници за увеличаване на техния бюджет. Въпросът е обаче дали отдаването на тези помещения за увеселителни заведения не противоречи на закона, морала, интересите на обществото и най-вече на студентите. Сега повечето ректори на вузове, може би под влияние на широкия обществен отзвук по темата, декларират, че ще се откажат от договорите с кръчмите. Тази тази тяхна позиция е закъсняла и е олицетворение на поговорката “като се обърне колата, пътища много”.
Промяна в статута
Проблемът има и друг аспект, който се изразява в самия статут на Студентски град, който трябва да бъде обособен като самостоятелна специална зона. Така ще се решат проблемите и с никнещите като гъби строежи на заведения, и с реституционните претенции на собственици на земи, които пречат на вузовете и техните студенти. Ако искат студентите да мислят само и единствено за образование, депутатите трябва да час по-скоро да въплътят в нормативен акт създаването на специален статут на градчето. Тази мярка е позакъсняла с 15-20 години, когато в зората на демокрацията в Студентски град започнаха да зачестяват инцидентите след употреба на алкохол в нощните заведения, за да се стигне до тяхната ескалация към днешна дата. Но по-добре е, макар и късно, тя да стане факт. В момента градчето е всичко друго, но не и място, което прилича на студентски район. Там се преплитат общежития и жилищни сгради, а от доста време насам този район си извоюва славата на център на нощните забавления от всякакъв характер, който привлича като магнит хора от всички краища на столицата и нейните околности, които търсят евтин алкохол, секс или просто забавление.
Ред и контрол в общежитията
Освен промяната отвън, за изграждане на подходяща визия на Студентски град е нужна и корекция отвътре, която да обхване самите общежития. Двете мерки са взаимно свързани и без подобна организация въвеждането на вечерен час в 22 часа и 100-те метра отстояние на заведенията от сградите са безпредметни. Със затварянето на част от заведенията нуждата от строг контрол в тях ще се засили. Отдавна е известно, че сегашният начин на охрана и пропускателен режим в общежитията не дават резултат и инцидентите там са чести, особено при струпване на по-големи групи хора и употреба на алкохол. Добре е да се помисли дали и разпоредбите на Закона за етажната собственост, касаещи реда и спокойствието на гражданите, да намерят приложение в общежитията.
Преди да вземе решение за окончателния вид на нормативния акт, законодателят е добре да изслуша всички заинтересовани по проблема страни, за да бъде намерен баланс между техните интереси, и за да се установят допирните точки между различните становища. Сигурно е, че нито студентите ще спрат да се забавляват, нито заведенията ще спрат да работят напълно. Учащите се трябва да разберат, че ограничения трябва да има в името на тяхната сигурност и техните интереси, както и интересите на другите им колеги, а собствениците на заведения в градчето трябва също да увеличат своето чувство за отговорност и самоконтрол, за да не се допускат инциденти. В крайна сметка цялото общество има интерес от промяна в отношението си към обучението в средните и висшите училища и местата, с които то се свързва. В противен случай девалвацията на образованието, а оттам и на формирането като личности на младите хора у нас ще тръгне стремително надолу към пълното изчерпване на и без това дефицитния интелектуален капитал на нацията, голяма част от който вече се превръща в богатство на други държави. А образованието ще продължи да се лее от кръчмите, за да направи малко по-богат някой университетски ректор или да превърне в идеал за подражание поредния чалга изпълнител.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар