Венцислав Петков
Узаконяването на употребата на марихуаната за медицински
цели в Чехия тези дни даде повод за размисъл на противниците и поддръжниците на
теорията за нейното легализиране у нас. Следва да се уточни, че легализация е
по-общият термин, ползващ се за масова употреба в смисъл на държане, консумация
и отглеждане на канабис, който за улеснение ще използваме тук. По-правилно от
правна гледна точка е да се говори за декриминализация на употребата на
марихуана и отпадането на наказуемостта за такова деяние, фиксирана понастоящем
в член 354 “а” ал.3 от НК.
В настоящата статия ще разгледаме аргументите на двете
страни, анализирайки ползите и негативите от реализирането на една такава идея
на практика.
Аргументите “за”
Според привържениците на идеята, излизането “на светло” на
тревата би вдигнало приходите от туризъм по примера на Холандия, а освен това
по този начин би се намалила употребата на твърди наркотици. В страната на
лалетата практиката показва, че употребата на твърди наркотици е спаднала значително
след легализирането на употребата на индийския коноп. Друг изтъкван аргумент са
евентуалните солидни приходи за хазната при легализацията на канабиса. Не е без
значение и фактът, че употребяващите този лек наркотик също ще бъдат защитени в
известен смисъл, получавайки качествена стока, а не продукт с незнайни примеси,
вредни за здравето. Ако им се даде възможност сами да отглеждат такива
растения, то те не биха влизали в контакт с престъпни мрежи, гласи логиката на
последователите на идеята за легализация.
Публична тайна е, че процентът на употребяващите канабис
сред подрастващите у нас никак не е малък. Тийнейджърите обичат да се вживяват
в ролята на бунтари, и една от причините за ръста в консумацията на канабис е
именно тоталната забрана за консумация, смятат поддръжниците на идеята за
либерализиране на режима.
С разписването на законово регламентирана доза за лична
употреба ще се даде възможност на държавата да упражнява по-строг контрол –
както спрямо консумиращите трева, така и спрямо разпространителите на
наркотици. Хората, които подкрепят тезата “за” са на мнение, че държавата
трябва да наблегне на разяснителни кампании за вредата от марихуаната, вместо
да търси наказателна отговорност за употребата й.
Доводите “против”
Хората от другата страна на барикадата твърдят, че макар и
относително по-малко вредна от твърдите наркотици, тревата все пак е упойващо
вещество. Затова според тях лично основание за отпадане на наказателната
отговорност за консумирането и притежаването й не би следвало да се
регламентира. Още повече, че според противниците на идеята, канабисът нанася
поражения върху здравето при по-продължителна употреба. Според тях, ако
примерът на Холандия бъде сляпо копиран, рискуваме да видим деморализирано
общество, масово консумиращо наркотици, което с оглед родния манталитет би
довело до нарастване на агресията, престъпленията и в частност
пътно-транспортните произшествия, предизвикани от употребата на канабис. Като
друг довод се сочи и тезата, че евентуална легализация би улеснила създаването
на монополи в сектора, респективно наличието на корупционните практики сред
компетентните държавни органи. Противниците на свободния режим дават пример, че
предвиждането на количество за лична употреба би било вратичка в закона за
дилърите на наркотици, които биха могли винаги да носят в себе си много пъти
само еднократната доза, като по този начин всеки път да избягват наказателната
отговорност. Противниците на идеята са на мнение, че индийският коноп е в
ролята на трамплин и трасира само началото на пътя на зависимостта към
по-твърди наркотици. Още по-силна окраска на техните аргументи дава становището
им, че при евентуална легална употреба това би въздействало силно
деморализиращо на подрастващите, и класните стаи биха се напълнили с пушещи трева
деца, които биха имали сериозни проблеми с дисциплината и обучението.
Медицинските цели
У нас понятието “медицинска марихуана” не съществува на
хартия. Но на практика е въведено от хора с тежки, дори фатални диагнози, които
пушат, просто защото това облекчава болките им. Приложението на канабиса в
медицината е практика в някои страни от доста време. Доказано е, че конопът
може да се приложи при онкоболни, диабетици, хора с множествена склероза,
глаукома, анорексия и др. Съществува група от хора с умерени възгледи, които
желаят узаконяването на канабиса само за целите на здравеопазването. Според
тях, ако се разреши ползването на тревата за медицински цели, то това би бил
още един избор за алтернативно лечение на тежките случаи на хронично болните
пациенти, някои от които при сегашното положение са подложени на терапия със
силно токсични лекарства на наркотична основа. Със съжаление може да се
отбележи, че досега нито един лекар или друго отговорно лице от системата на
здравеопазването не е изразило публично позиция за ползите и вредите от
канабиса в медицински аспект. Това показва липсата на стройно изградена линия
на държавна политика по този въпрос. А такава трябва да има. Защото в момента
хората с тежки диагнози са принудени да престъпват закона, и пушейки марихуана,
са поставени в положението на престъпници, тъй като просто нямат друг избор. Това
показва, че нашето общество не е готово за подобен публичен дебат, или поне
отговорните фактори се страхуват да повдигнат темата, стремейки се да угодят на
общественото мнение, което в голямата си част е против всички наркотици без
разграничение на целите, за които се използват.
Как е по света
В американския щат Колорадо наскоро 64% от гласувалите на
референдум избраха узаконяването на тревата. Малко преди това употребата на
марихуана без медицинска рецепта стана възможно и в щата Вашингтон. В Канада и
Германия хората с тежки диагнози я купуват направо от специални аптеки по
лекарско предписание. В Аржентина властите също легализираха конопа, но в малки
количества. В Белгия условието за ненаказуемост при употреба и държане на
канабис е лицето да е пълнолетно, а количеството да е до 5 грама, като
изискването е да не се пуши на публични места. Естествено, има и места по
света, където уредбата е на другия полюс, и държащите или консумиращите
наркотици лица ги очаква смъртна присъда. Такова е положението в Малайзия,
Сингапур и други азиатски държави.
Нашият подход
През годините законодателят у нас се люшкаше от уреждането
на еднократната доза за лична употреба, касаеща най-вече тревата, като
престъпление с еднакво висока степен на обществена опасност заедно с другите
наркотици, до изключването му като лично основание, ако количеството е за лично
ползване. Това отиване в двете крайности сигнализира за липсата на
последователна законодателна политика по проблема. Съгласно сега действащата
уредба, съдът може да преценява дали случаят е маловажен, ръководейки се преди
всичко от тежестта на престъплението и мащабите на придобитото или държано
количество. В този случай деецът не се наказва с “лишаване от свобода”, а с
глоба до 1000 лв., съгласно разпоредбата на чл.354 “а”, ал.5 във връзка с ал. 3
и 4 на същия член. От една страна, възможността за по-лека наказуемост създава
предпоставки за превишаване на правомощията на полицейските власти и благодатна
почва за корупционни практики. От друга страна, обаче, ефективни присъди
“лишаване от свобода” дори за малки количества марихуана са налице, което на
практика означава, че съдът не прилага достатъчно често цитираната разпоредба.
А практиката показва, че дори ефективните присъди и предвидените тежки санкции
в НК не могат да изиграят ролята на превенция и да постигнат целите на
наказанието спрямо пушещите канабис в настоящия момент, които така или иначе са
взели своето решение.
Други проблеми
Един от проблемите на уредбата на наркотичните вещества в
чл. 354 “а” от НК е споменаването в една разпоредба на деянията по
разпространение и употреба на наркотици. Така се създава впечатление, че те
едва ли не са еднакви по степен на обществена опасност, докато на практика
разпространението разклаща в много по-голяма степен устоите на системата от
обществени отношения, касаеща живота и здравето на българските граждани. Може
би някъде там се корени и впечатлението, че вместо да прилага мерки за лечение
спрямо наркоманите, държавата залага на репресивния метод и ги наказва.
Нуждата от дебат
Всички тези фактори трябва да бъдат съобразени по посока на
изграждане на една работеща стратегия, ясно разграничаваща степента на
обществена опасност на деянието, целите, които могат да бъдат постигнати с
наказанието, като се отчетат и обществените нагласи по проблема. Дори да не е
узряло за легализация на канабиса, обществото има нужда от дебат по темата,
преди всичко за използването на конопа за медицински цели. Такъв дебат се дължи
най-вече на страдащите от различни тежки заболявания, за които държавата не
намира сили и средства за лечение.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар