Венцислав Петков
Да си учител в днешно време не е модерно, нито пък е престижно и
перспективно. Отговорността е прекалено голяма, а заплатата за положения труд
пренебрежимо малка. Времената, в които кмета, попа и даскала в едно село бяха
най-важните хора, устоите на държавността и опората на хората в трудни моменти,
безвъзвратно отминаха. Учителството е професия за святи хора, за мисионери,
които носят в кръвта си жаждата за знания и просветеност, зрънце от семето на
които силно желаят да посеят сред своите ученици. В условията на дефицит на
духовност и отиваща към материален фалит наука пресявката на учителски кадри
придоби огромно по мащаб значение.
Другата страна на медала
Напоследък ставаме свидетели на странни неща в учителското
съсловие. Пиянство на учители, любовни отношения между педагози и ученици. Тези
случаи ни дават повод да се замислим за понятия като вина, грешни методи, за да
решим в крайна сметка къде системата скърца, вместо да работи като добре
смазана машина. Ако разгледаме тези ситуации през призмата на случващото се в
българското общество, и в частност в образователната сфера, едва ли ще ги
намерим за толкова учудващи.
Нека анализираме случая с пияната учителка, около който, незнайно
защо, се вдигна много шум и олелия, дадоха се вкупом очернящи епитети и
характеристики едва ли не на цялото съсловие. Този случай изважда на показ една
друга страна на медала, която няма нищо общо със самата пиянска изцепка,
апропо, както и с дисциплината в училищата. Тази негативна страна намира израз
в неумението да разрешаваме възникналите проблеми в колектива още в техния
зародиш. Тази учителка е имала проблеми, независимо дали лични или служебни, на
които ако беше обърнато достатъчно внимание, за този случай нямаше изобщо да
научим.
Орел, рак и щука
Липсата на екипно начало като метод на работа в нашето образование
е повече от очевидна. Голяма част от учителите не работят в синхрон по между
си, нямат обратна връзка за знанията и уменията, както и поведението на техните
възпитаници по другите предмети, а директорите нехаят за учителските неволи,
били те в тяхната работа, или в личния им живот. Положението в българското
училище като цяло може да се характеризира с прословутата басня на Стоян
Михайловски “Орел, рак и щука”, в която всеки тегли към себе си и действа за
собствена сметка като вълк – единак, вместо да мисли за общото благо, или в
случая как да вдигнем нивото на българското образование и просвета. С голяма
доза съжаление можем да отчетем, че немалка част от директорите са се
превърнали в едни чисто технически предаватели на проблемите, а не в
авторитетни институции, които сами да търсят тяхното разрешаване. За тях е
по-удобно да ретранслират сигналите за наличие на нередности нагоре по веригата
към всевъзможни инспекторати по образование, министерства или пък учителски
синдикати, но да не се ангажират лично с проблемите. Така се е получило и в
този случай – полицията е била прибързано призвана да разрешава
вътрешноведомствени конфликти. Безспорно, гледката на пиян учител не е добра от
възпитателна гледна точка, но в никакъв случай не е и повод за вменяване на
вина в престъпление, пък дори и в административно нарушение като дребно
хулиганство. Тя може да бъде повод само и единствено за дисциплинарно наказание
спрямо нея.
Ръководните фактори в образованието като че ли не могат да
проумеят, че един път видели бял свят, тези истории влияят на мотивацията за
работа както на учителите, така и на самите ученици. Да не говорим за
отрицателното влияние на самата неукрепнала още психика на подрастващите. Или
пък за честта и достойнството на самия учител, като авторитет и символ на
институционалност.
Нуждата от повече психолози
Практиката за назначаване на училищни психолози във все повече
училища е похвална, но не е повсеместна. Проявите на насилие, агресия, липса на
дисциплина от страна на учениците, или пък липсата на педагогически подход и
коефициент на полезно действие от страна на учителите са проблеми, които могат
да бъдат преодолени с адекватна психологическа помощ. Слабият успех на даден
ученик също е фактор, който може да бъде успешно третиран с такава терапия.
Тъкмо квалифицираният специалист, работещ в школото, е човекът, който в рамките
на своята компетентност може да овладее конфликтните ситуации и да ги потуши,
преди, образно казано, тенджерата под налягане да е избухнала. В тази връзка,
нуждата от назначаването на по-голям брой психолози в училищата е очевидна.
Присъди без право на обжалване
Другата част на проблема, който извади на показ тази история, е
свързана с нагласите ни в обществото. Много лековато и лесно сме готови да
съсипем психиката на човека до нас, близкия или колегата ни в случай на негови
провинения. Нашата народопсихология подрежда в обратен ред своите квалификации
спрямо проблемите на хората от “Разпни го” до “Осанна”, бърза да вмени вина и остро
да порицае прегрешилите хора, в случая учители. За да види накрая, когато тази
педагожка посегна на живота си, че всеки може да сгреши и подобни провинения са
простими и в никакъв случай не са непоправими, за да заслужат такова отношение.
Честа практика у нас е да се хвърлят тежки обвинения, несъразмерни на стореното
от определен човек, което освен, че накърнява личната му чест и достойнство,
съсипва и неговата психика. Това показва, че в нашето общество правилото, че
всеки има право на втори шанс, за да се поправи и коригира поведението си, не
намира необходимата благоприятна почва за развитие. Присъдата “виновен” на тази
учителка е издадена, без да има тя право на обжалване. Още преди да е казала
нещо в своя защита като всеки човек, обвинен в подобно деяние.
Вторият случай, в който на педагожка бе приписана любовна връзка с
ученик, също поставя на нашето внимание няколко съществени аспекта на
проблемите в образованието ни. Сама по себе си любовта е приятно чувство, която
всеки пълнолетен човек, бил той и ученик, може да изпита, тя не е първопричина
за конфликт в този случай, защото факторите са други. Когато любовта се случва
по волята на пълнолетен ученик и учител и това не е с цел повлияване оценките
на самия ученик в даденото школо, едва ли можем да търсим под вола теле и да
вменяваме вина на някоя от двете страни.
Липса на дистанция и респект
На първо място, появяват се симптоми на нарушена дистанция между
учител и ученик. Последният не се отнася с необходимото уважение не само към
учителя, но и към училището като институция. Няма го необходимият респект и
образа на учителя като авторитет от гледна точка на неговия възпитаник, оттам
липсва и контролът върху поведението на подрастващите. Ежедневие е в училищата
да влизат разгневени родители, които парадирайки със своето обществено или
финансово положение, да търсят сметка от учителите за успеха или лошото
поведение на техните деца. На второ място, много училища допускат финансова
дискриминация на своите ученици. Тези ученици, чийто родители са заможни и
помагат в някаква степен на училището, получават повече привилегии от децата,
чийто родители не разполагат с такива финансови възможности.
На тази практика веднъж завинаги трябва да бъде сложен край, но
това ще бъде трудно, тъй като става въпрос и за морални качества и възпитание
на родителите. А както е известно, децата до определена възраст са като
попивателни гъби спрямо поведението на техните родители – копират в училище
това, което виждат да се демонстрира от тях у дома и в обществото. С
невъздържано и необуздано поведение на родителите в разрез с етичните норми
можем да си обясним и нарастващия брой случаи на агресия и насилие сред децата,
намиращо израз спрямо техните съученици и учители.
Архаична комуникация
Комуникацията между директори и учители от една страна, и
родители, от друга, трябва да се пренесе на друга плоскост. Тя трябва да се трансформира
от сегашния архаичен вид на редки по време, остарели като методика и всеобщи
като присъствие родителски срещи, които минават в обсъждане на организационни
проблеми, в ежеседмични индивидуални разговори за оценките и поведението на
учениците. Да, това изисква голям ресурс и максимални усилия и от двете страни,
но това е цената, която трябва да се плати, за да се изгради солидната основа
за успешна реализация на ученика в избраната от него професия след завършването
на образованието му.
Не на последно място, с бягството от отговорност на ръководните
фактори, които често пъти не защитават репутацията на своите учители и ученици,
а бързат да се дистанцират от тях, когато стане напечено, се допуска училището
да бъде превръщано в средище на клюки и интриги с отрицателно влияние на
работната среда. А камъните в градината се трупат за сметка на цялата
образователна система.
Бонуси за учители-отличници
Освен всичко друго, мотивацията за работа на самите учители не е
на ниво, заради ниските възнаграждения, които те получават. Образователното
ведомство може и трябва да намери начин, по който да поощрява учителите, не
само в психологически, но и във финансов аспект. Така например, парични бонуси
могат да се дават на учителите за организиране на извънкласни кръжоци, свободно
избираеми предмети, работа с деца в неравностойно положение и др. Най-обективно
би било отличаването на учителите по успеха на техните ученици. Голяма гордост
за страната ни и в същото време най-верен атестат за добре свършената работа от
педагозите са медалите на учениците от олимпиади. Всеки учител, който преподава
на дете, което е постигнало успех на олимпиада, независимо дали във вътрешен
или международен мащаб, трябва да бъде поощрен, за да продължава да поддържа
високото ниво на своята работа и за да не се обезкуражава.
Резултатите от матурите също могат да бъдат обективен измерител за
работата на педагозите, ето защо и възнагражденията им биха могли да се повишат
при добро представяне там на техните ученици. Така не само, че учителите ще
бъдат стимулирани да работят трайно на едно добро ниво, но и ще намалеят
значително частниците уроци, приходите от които държавата така яростно
преследва. Правейки това, обаче, институциите стрелят в грешна посока, защото
проблемът не е в това, че учителите взимат допълнителни и необлагаеми от
данъчна гледна точка приходи, а във факта, че нуждата от допълнителни уроци е
очевидна и заради недотам доброто преподаване на материала от страна на
педагозите в редовните часове. Ако качеството на образованието се повиши,
неминуемо и интересът към частните уроци ще намалее.
Инвестиции в в материалната база
Липсата на добра материална база в много от училищата също оказва
своето влияние върху мотивацията на учители и ученици да постигат по-високи
резултати. В настоящия век на интернет и високи технологии едни интерактивни
методи на преподаване биха могли да заместят до голяма степен писането с
тебешир по черните дъски, като привлекат по този начин вниманието на учениците.
Съществуващите възможности за модернизиране на класните стаи по европейските
програми и проекти трябва да бъдат максимално използвани.
Изводи
В заключение можем да кажем, така, както Вазов е възкликнал в
главата “Пиянството на един народ” от романа “Под игото”, че образователната ни
система няма нужда от случаи на пиянство, за да разберем, че тя перманентно се
намира в едно алкохолно опиянение. То й пречи да гледа трезво на проблемите и
да полага усилия отвътре за разрешаване на проблемите. Нещата са оставени на
самотек и на будната съвест на останалите малко на брой подобно на мънистата в
пясъка отговорни учители и директори. Ръководните фактори в образованието
трябва да разберат, че ролята на училището трябва да е не само да обучава, но и
да възпитава, защото в училището на живота значение имат не оценките, а
характера, волята, възпитанието, амбицията за успех. Колкото по-бързо изтрезнее
и излезе от това състояние на зависимост от външни фактори и чужди интереси,
толкова по-добре за учениците като бъдещ интелектуален капитал на нацията и за
учителите като стожери на българската просвета ще бъде положението в нея.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар