Венцислав Петков
Често пъти потребителите са изкушени от възможнността да си
купят нова кола от друга-страна членка на ЕС, поради по-голямото предлагане на
автопазарите в Западна Европа. То от своя страна е предпоставка за намирането
на по-изгодна оферта, отколкото на вътрешния пазар. Този вид покупка обаче крие
и някои рискове, като например затрудненията в комуникацията с продавача след
продажбата, проблеми с гаранционното обслужване на автомобила, фиксирането на
неравноправно третиращи потребителя клаузи в договора за покупко-продажба ,
който е подписан на чужд език, който потребителят не разбира и др.
Един от най-съществените проблеми, пред които е изправен
купувачът на нов автомобил, обаче, е този с двойното данъчно облагане, на който
ще се спрем в настоящата статия. Зачестяват случаите, в които потребителите се
оплакват, че плащат ДДС веднъж при покупката на нова кола и втори път при
регистрацията й у нас. Много нашенци, спазарили своя автомобил от автокъща,
най-често в страни като Германия, Австрия или Италия, плащат там ДДС при
покупката, а след като се върнат у нас и регистрират колата си остават
изненадани, че в България също дължат този данък. Необходимо е да уточним, че
за целите на данъчното облагане у нас съгласно ЗДДС, за нов се счита автомобил,
който е на не повече от 6000 км, или който е доставен до 6 месеца от датата на
първоначалната му регистрация, независимо къде е извършена тя. Тези две условия
се прилагат кумулативно. Така например, ако един автомобил е регистриран преди
7 месеца, но в същото време е изминал само 4000 км, то той ще се води “нов” за
целите на данъчното облагане. И обратната хипотеза – ако един автомобил е
изминал 8000 км, но е регистриран преди 3 месеца, то той се приема за “нов”,
тъй като от датата на регистрацията му не са изминали шест месеца.
Разковничето на проблема се крие в това, че налогът, платен
в страната на покупката на новата кола, се явява недължим и подлежи на връщане.
От 2007 г. насам, когато страната ни стана член на ЕС, във всички случаи,
когато колата ще се ползва в България, задължението за внасяне на ДДС е за
нерегистрирания по ЗДДС купувач и данъкът задължително трябва да се внесе у
нас, а не в страната, от която се купува автомобилът. На практика обаче не
винаги се получава така, тъй като автокъщи в други страни от ЕС умишлено
отказват да извършат продажбата без ДДС. В други случаи небрежността,
неосведомеността, липсата на правна култура и/или езикови познания на
потребителя оказват съществено влияние и водят до попадане в капана на двойното
данъчно облагане, от който излизане или няма, или то е съпроводено с плащането
на допълнителни разходи за съдебни дела, както и нерви и време.
Къде всъщност е проблемът?
Както вече стана ясно, принципът за плащане на ДДС е, че
този данък се дължи в страната, в която ще се ползва автомобилът.
Проблемът се корени в това, че при покупката на нов
автомобил в друга страна от ЕС потребителят трябва изрично да заяви в писмен
вид, че желае продажбата да се извърши без ДДС, тъй като колата ще се ползва в
друга държава, различна от мястото на покупката. От друга страна, някои
търговци със съмнителна репутация и още по-съмнителни собственици, които искат
да изкарат лесна допълнителна печалба от продажбата, използват неосведомеността
на потребителя, въпреки че знаят това правило, и спекулират с възможността да
начисляват ДДС при сделката, въпреки че колата няма да се ползва в страната,
където тяхната фирма е регистрирана и където ще се извърши продажбата на
автомобила. Този тип продавачи твърдят пред потребителя, че няма как да се
извърши продажбата без начисляването на този данък, тъй като така е по закон в
съответната държава, както и че ако той не се плати, няма как да осчетоводят
своите документи, което не отговаря на истината. Те се възползват и от факта,
че потребителят вече е направил разходи за пътуване до съответната държава,
платил е на фирма за превоз на колата до страната на ползването й, т.е. общо
взето е притиснат до стената да сключи сделката, тъй като ако се откаже, ще
изгуби доста средства. Тези фактори, в комбинация с факта, че в много от
случаите българските потребители не владеят езика на държавата, в която
сключват сделката, респективно не разбират добре клаузите на сключения договор,
водят до неприятната ситуация с двойното плащане на ДДС.
Варианти за избягване на капаните
Един от начините да се избегне двойното данъчно облагане,
ако потребителят купува кола от друга страна в ЕС, е той да направи още преди
продажбата писмено заявление до търговеца, което задължително да съхранява
надлежно като доказателство у себе си, че ще ползва колата в друга държава от
ЕС. Ако не го направи, механизмът за връщане на ДДС е изключително усложнен, а
времетраенето на процедурата твърде дълго. Така например, в Германия търговецът
няма законово задължение да възстанови на потребителя веднъж взетото ДДС от
своите налични средства. Той може само да подаде заявление за връщане на ДДС до
немските данъчни власти, които да се произнесат с решение по случая. Така
търговецът ще чака връщането на ДДС от данъчните власти, и чак след това от
своя страна ще го върне на потребителя. На практика при липса на уговорена
клауза за връщане на данъка, това се превръща в проява на негова добра воля, а
не представлява изпълнение на законово или договорно задължение. Освен това в
тази процедура се изисква от потребителя официален превод и легализация на
документи като квитанции и разписки за платен данък, ревизионни актове на
данъчни органи и други документи, които могат да имат отношение към факта, че
данъкът се дължи в страната, където ще се ползва автомобилът. Така, освен че ще
коства допълнителни разходи за купувача, процедурата може да отнеме месеци и
дори години.
Вторият вариант е потребителят да направи искане пред
търговеца за включване в договора за покупко-продажба на клауза, в която
продавачът се задължава да му възстанови впоследствие платеното при продажбата
на колата ДДС. Така купувачът си гарантира по-добра защита на правата, а и
възстановяването на ДДС ще е плод на фиксирано задължение по договор, а не на
добра воля на продавача. Фиксираното в договора за покупко-продажба на
автомобила задължение за връщане на ДДС ще обезпечи на по-късен възможността
потребителят да заведе съдебен иск срещу търговеца, ако последният не му
възстанови доброволно данъка.
Третият вариант, ако все пак търговецът не иска да извърши
продажбата без ДДС е потребителят изобщо да не съгласява на сделка и да се
насочи своя избор към друг продавач, който е съгласен да извърши продажбата без
да начислява този налог.
Препоръки
За да избегнат двойното данъчно облагане, за препоръчване е
купувачите да сключват сделки само с реномирани търговци на автомобили в
съответната страна, които предварително са проучили. За да са още по-уверени в
по-добрата защитата на своите права, потребителите трябва да проверят дали
съответния търговец е член на асоциация на търговци на автомобили, която се
ползва с авторитет в съответната държава. В някои държави от ЕС тези асоциации
разполагат с механизми за разрешаване на възникнал спор във връзка с продажба
на кола по извънсъдебен път, ако бъдат сезирани за проблем с търговец, който е
техен член.
При всички случаи потребителите още преди да сключат сделка,
трябва да са уведомили търговеца, че ще ползват колата си в друга страна от ЕС,
на което да са получили предварително писмена гаранция от продавача, че ДДС
няма да им бъде начислено. Ако не получат такава гаранция, то би трябвало у тях
да се задейства “сигналната лампичка”, че нещо с този търговец не е наред.
Не на последно място горещ съвет към потребителите е да
сключват сделки за покупка на автомобил в друга страна от ЕС само с помощта на
квалифициран в областта специалист, който владее езика и познава правото на
съответната държава, в която се извършва продажбата. Така ще се избегнат както
“изгубване в превода” по клаузите на договора, така и сложните и продължителни
процедури за връщането на недължимо платения в страната на покупката на колата
данък. Следването на горепосочените съвети би спестило с голяма степен на
сигурност и воденето на съдебно дело в страната по седалище на търговеца,
разходите за което биха били твърде значителни.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар