Поръчителството е широко известно на практика у нас, но детайлите относно неговия правен статут са познати на малцина. Масово българите не знаят, че поставяйки своя подпис като поръчители, те поемат риска да плащат на банката, ако длъжникът не работи, няма достатъчно парични средства, или не притежава имоти, от които да бъде удовлетворено вземането на неговия кредитор.
Доверчивост
Най-често българите стават поръчители на приятели, познати или роднини. Не са редки случаите, в които хора без правна култура склоняват да станат гаранти по заеми само на честна дума. Още по-голямо недоумение буди фактът, че някои хора стават поръчители на други лица, които въобще не познават. Те разбират, че на свой ред се превръщат в длъжници, едва когато получат призовка от съдебен изпълнител с покана за доброволно изпълнение. Доверчивостта на други хора пък стига дотам, че те стават поръчители на повече от едно лице. В ситуация на лоши кредити те могат да се окажат в хипотеза, в която да отговарят за погасяването на повече от един заем, което вече е твърде тежка задача.
Предимства
Поръчителството дава на кандидатите за кредит по-изгодни условия по заеми – по-ниски лихви, по-големи суми за получаване и по-дълги срокове за погасяване. Изискванията на банките към броя на поръчителите са различни, но обикновено при кредити с по-дълъг срок на погасяване те са двама или трима. Достатъчно е нетният доход на гарантите да покрива месечната погасителна вноска по кредита.
Номерата на кредитополучателите
Получилите кредит лица често играят на котка и мишка с банките. Те променят имена, адреси и дори семейното си положение, само и само, за да стигнат до заветната цел – да усвоят парите по кредита. Смяната на адрес без да бъде уведомена банката е най-честата хипотеза. Не са редки и случаите, когато съпрузи се развеждат формално, жената декларира, че е самотна майка и по този начин омилостивява кредитните инспектори, за да й отпуснат по-лесно желаната сума. Практиката сочи, че се представят и неверни данни за доходите на лицата. Фрапантните случаи включват подправка на подписи и документи от лица с користни намерения, като по този начин един човек става поръчител на друг, без реално да е положил своя подпис под такъв договор и да е направил волеизявление в този смисъл. Оспорването на поръчителството в такива хипотези отнема време и средства, а докато то стане факт и при липса на достатъчно средства у длъжника, съдебният изпълнител може да насочи принудителното изпълнение и към гаранта по заема, бил той и мним, до доказването на това обстоятелство.
Рискове при необслужван заем
Ако кредитополучателят не разполага с достатъчно парични средства, не работи, няма собствено жилище, или пък има единствено такова, което е несеквестируемо, банката насочва своето вземане към поръчителите. Важно е да се знае, че когато подписват типовия договор за поръчителство на банките, гарантите декларират, че са запознати с вида и размера на кредита, както и с начина на усвояването и погасяването му. Нещо повече, със своя подпис те удостоверяват, че са запознати с всички клаузи на договора за кредит между банката и кредитоискателя. Основен принцип на този правен институт е, че поръчителите са солидарно отговорни за погасяването на задължението на кредитополучателя до размера на целия кредит (главница, лихви, такси, комисиони), ако той се окаже неплатежоспособен. В случай, че гарантите са повече от един, банката най-често изисква плащане от първия вписан в договора поръчител. Това, обаче, не е задължително и тя може да насочи изпълнението към който и да е от солидарно отговорните гаранти. Иначе казано, за банката в това правоотношение съществуват длъжник и няколко съдлъжници. Тя не се интересува, например, от факта, че главният длъжник по заема може да притежава имущество или парични средства, които е успял да укрие. Самият факт, че главният длъжник спира да обслужва кредита, е достатъчно основание за финансовата институция да насочи претенциите си към който и да е от поръчителите, третирайки ги на практика като съдлъжници.
Други проблеми
Проблеми в практиката се срещат и в хипотезата, в която банки прехвърлят своите вземания по кредити към фирми за събиране на дългове, комуникацията с които в много от случаите не протича гладко и за поръчителите.
Честа практика е поръчителите да подпишат договор с клауза, в която е разписано тяхното съгласие при неплащане на две или повече вноски по отделно или заедно с лихвите от главния длъжник по заема, от техните заплати да се удържа определена сума. Тя може да достигне дори 50% от трудовото им възнаграждение. В немалко случаи поръчителите също нямат достатъчно средства да погасят задължението и тогава се налага съдебните изпълнители да посягат на техни недвижими имоти. Освен всичко друго, поръчителите рискуват да не получат или най-малкото да бъдат одобрени по-трудно за друг кредит поради самия факт на поръчителството. Както е известно, гарантите по кредитите се вписват в Централния кредитен регистър към БНБ, в който се отразяват данните, касаещи задлъжнялостта на физически и юридически лица. Всички банки имат достъп до базата данни на този регистър. Технически грешки в системата на банките или на техни служители пък понякога водят до това, че погасени преди години задължения или поръчителства по кредити да не бъдат заличени в този регистър въпреки изрядното им плащане.
Задължително проучване
За да гарантира своите права в достатъчна степен, поръчителят трябва да направи задължително проучване на определени фактори, преди да сложи своя подпис под договора като гарант. На първо място, той трябва да е наясно с вида и размера на кредита, с начина за неговото погасяване, с размера на месечната погасителна вноска, липсата или наличието на други поръчители и др. Обстойно трябва да бъдат проучени възрастта, имущественото и семейното положение на кредитополучателя. Не е без значение и здравословното състояние на последния, тъй като в случай на смърт или трайна неработоспособност банката насочва вземането си първо към наследниците му, но ако те на свой ред са неплатежоспособни, редът за погасяване стига до поръчителите.
Защита на поръчителя
Гарантът по кредита може да защити своя материален интерес, като подаде регресен иск срещу длъжника за главницата по кредита, разноските, законната лихва върху изплатените суми, както и обезщетение за вреди. Такъв иск може да се предяви, само след като цената на кредита вече е заплатена от поръчителя. В тази хипотеза е необходимо и длъжникът да бъде предварително уведомен от поръчителя, че последният ще изпълни задължението му. Ако длъжникът изпълни задължението си преди да бъде уведомен от поръчителя, то последният губи правото си на иск. Другата възможност за защита на поръчителя е уредена от хипотезата на чл.146 ал. 1 от ЗЗД, в която е предвидена възможността с изпълнението на дълга той да встъпи в правата на кредитора, които той има спрямо длъжника – т.нар. суброгаторен иск. Той е допустим само в случай, че поръчителят няма право на регресен иск срещу длъжника.
Изводи
В заключение е резонно да се каже, че поръчителят е най-добре защитен, когато е достатъчно добре информиран предварително за личността на кредитоискателя и обстоятелствата, свързани с получаването и погасяването на заема. Законът винаги защитава информираните за своите права хора. Поръчителството трябва да е винаги добре обмислен и съобразен с възможните рискове ход, който по възможност да се прави за лица, които са ни близки, или на които имаме пълно основание да се доверим.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар