В моментите, в които отвъд океана долитат зловещи новини за масови убийства, ехото донася у нас размисли за или против либерализирането на режима за носене на огнестрелни оръжия.
Тази тема има и своя предистория, съдържаща житейски основания за повдигането й. Те се изразяват в нарастването на относителния дял на битовата престъпност спрямо общата такава, в частност на домовите кражби и грабежи. Най-засегнати от тях са хората в малките градове и селата.
По сега действащия режим в България разрешително за оръжие се дава след провеждането на сложна процедура.
Тя включва проверка за съдимостта на лицето, както и дали срещу него се води полицейско разследване. Към това се прибавят тест за психологическата годност и провеждане на курс по стрелкови умения, които кандидатът трябва да премине успешно. Дори и тези изисквания да са формално изпълнени, обаче, МВР може да откаже издаването на разрешително за оръжие, ако не е налице “доказана необходимост” за притежанието му. През ситото на сложната процедура не винаги успяват да преминат всички, но за сметка на това броят на притежателите на огнестрелно оръжие у нас никак не е малък. За този факт все по-често разбираме, когато съответното оръжие е използвано като средство за извършването на друго престъпление.
Нека разгледаме и анализираме тезите на хората от двете страни на барикадата, както и взаимосвързаността на проблема с други въпроси от обществена значимост, за да си изградим цялостна представа за съществуващото противопоставяне, обсъждайки и възможните начини за намирането на баланс в тази сфера.
Привържениците
Привърженици на смекчаването на режима твърдят, че такава мярка ще действа като генерална превенция срещу извършителите на криминални деяния. Фактът, че крадецът преди извършване на престъплението знае, че жертвата разполага с огнестрелно оръжие, не е без значение за него и действително би могъл да има възпиращ ефект, който да осуети намеренията на потенциалния извършител на деянието.
Хората, подкрепящи тази теза, подлагат на критика проявата на оперативна самостоятелност от страна на вътрешното министерство при решаването на въпроса дали е налице необходимост от носенето на оръжие. Те смятат, че ако критериите в закона са изпълнени от лицето, МВР не трябва да прави такава преценка, защото това според тях би довело до двоен стандарт спрямо потенциалните кандидати чрез издаването на произволни и недостатъчно добре мотивирани откази за издаване на разрешителни за оръжие.
Доброволните отряди
Въпросът за облекчаването на режима на придобиване на оръжие налага отварянето и на друга подтема – обличането в законова рамка на така или иначе формираните и действащи на доброволни начала отряди от въоръжени, пък и невъоръжени хора за охрана на къщи и ниви, най-вече по селата. Тези хора действат в името на общото благо и безспорно тяхната дейност е общественополезна, стига да се простира в границите на необходимите предели за употреба на сила и да не се превърне в произвол. Поради това необходимостта от законодателна уредба на тяхната работа е очевидна. Така биха се спестили и много затруднения в практиката, при наличие на конфликтни ситуации в тяхната работа, като например нанасянето на вреди при задържането на престъпник. Тези хора могат да бъдат в помощ както на самите себе си, така и на полицията, тъй като е известно, че в голяма част от селата у нас няма постоянно присъствие на служители на реда, а в определени, предимно обезлюдени региони на страната, има остър недостиг на униформени кадри.
Посочените фактори оставят впечатление у хората в малките градове и в селата, че по силата на поговорката “Бог - високо, Цар – далеко” физическата им сигурност и тази на имотите им не са гарантирани в достатъчна степен. Това ги води на мисълта да осигурят защитата си сами, сиреч да се въоръжават и да правят задруги, за да опазят и последното им останало имущество, преди то окончателно да е разграбено. Още повече, че и поставянето на видеонаблюдение в някои от конфликтните точки като превантивна мярка се оказа недостатъчна стъпка, за да осигури обществения ред и спокойствие. В тази връзка можем да посочим като пример размирното плевенско село Мечка, в което бяха монтирани камери заради големия брой кражби, но нагли апаши откраднаха дори самите устройства за видеонаблюдение.
Противниците
Противниците на либерализацията на режима за огнестрелните оръжия сочат за пример ставащото напоследък в САЩ. Броят на пацифистки настроените хора в нашето общество е по-голям от този на радетелите за по-облекчен режим за придобиване на оръжие. Противниците на облекчения режим твърдят, че ако на всеки се даде свободен достъп до огнестрелно оръжие, би настъпил произвол, самоуправство или направо пълна анархия.
Според тях случаите на раздаване на правосъдие от страна на граждани като този с пенсионера Опиц, който застреля крадец в гръб, ще станат едва ли не ежедневие. Те смятат, че оръжията ще се използват за заплахи и принуда, убийства, самоубийства, но не и за самозащита.
Опорната точка на противниците на либералния подход спрямо носенето на оръжие визира донякъде и житието и психиката на българина, който е принуден да оцелява при екстремални материални и психологически условия в нашето съвремие. Психолозите тук биха отбелязали с нескрит професионален интерес, че прагът на търпимост на нашенеца е достигнал своя минимум, след като той реагира много бурно и често пъти неадекватно на пътя, на стадиона, в дискотеката, или на други обществени места. Публичните зони напоследък се превръщат в поле за изява на натрупаната агресия, която пък от своя страна е плод на незадоволителен социален живот и нисък икономически статус. Случаите на тормоз в семейството или в училище също не са рядкост за нашето общество. Всичко това дава основания на една част от хората да се противопоставят на унифицирането на режима за носенето на оръжие у нас с този в САЩ. Още повече, че случилите се негативни събития отвъд океана напоследък повдигат голяма обществена дискусия дали да се ограничат правата на американците в това отношение.
Недостатъци на режима
Противниците на по-свободния режим за носенето на оръжие критикуват и пропуските, които се забелязват в настоящия режим у нас. Както е известно, в България оръжие се носи предимно по професионален признак – от военни, полицаи, охранители. Доводите на пацифистите у нас, са че извършените престъпления от бивши и настоящи представители на тези професии показват както пролуките в режима, така и какво би станало, ако издаването на разрешителните за оръжие стане масова практика.
Тук се има предвид повече психологическата годност и устойчивост на носещите оръжие лица. Тестовете, които се правят при издаването на разрешителни, удостоверяват психическата годност на човек да носи лично оръжие само в конкретен момент от неговия живот. Те, обаче, не отразяват последващо настъпили негативни промени в психиката на този човек при наличие на травмиращи събития, силен стрес и други пагубни за нарушаването на психическия баланс фактори. Ето защо би било добре тези тестове да се правят не еднократно, а периодично през определен период от време.
Неизбежната отбрана
Другата страна на проблема се изразява в това, че либерализирането на режима за придобиване на оръжие засяга и друг правен институт, който е свързан с неговото ползване. През 1997 г. Конституционният съд ограничи хипотезите на приложение на неизбежна отбрана и я сведе само до проникването с насилие или с взлом в жилище, съгласно чл. 12 ал. 3 от НК. Другата хипотеза, в която институтът остана възможен, когато “нападението не може да бъде отблъснато по друг начин” изисква преценка на всеки отделен случай и не дава необходимата конкретика за мястото на прилагането на този институт. Според наказателноправната теория тази хипотеза няма особено практическо значение. Привържениците на облекчения режим за носене на оръжие смятат, че исканата от тях мярка е немислима при сега действащия режим на неизбежната отбрана и тя няма да има практически смисъл, ако законовата уредба на института в чл.12 от НК не бъде променена. Според тях основната цел на един свободен режим е по-ефективната самозащита на населението от престъпни посегателства и опазването на тяхното движимо и недвижимо имущество чрез ползването на огнестрелно оръжие в по-голям брой хипотези, визиращи различни от жилището приложения. Доводите им са, че нападението и отбраната биха могли да се извършват не само в самото жилище, но и извън него в различни други обекти, които са частна собственост. Така например, възниква въпросът, ако човек се защитава от нападение при охрана на земеделските си земи и употреби огнестрелно оръжие спрямо нападателя, дали институтът на неизбежната отбрана следва да се приложи спрямо него, или не, тъй като нивите не представляват жилище по смисъла на закона. Апропо, стопанските и вилните постройки също бяха изключени от приложението на института с решението на Конституционния съд от 1997 г. Поради това обществената дискусия за режима, касаещ огнестрелните оръжия и уредбата, регламентираща неизбежната отбрана, трябва да се води паралелно.
Нови предложения
Съществуват и нови гледни точки по въпроса, които компилират част от тезите на противниците и поддръжниците на сегашния режим. Според една от тях, сравнително безопасен вариант би бил този, в който се разрешава ползването от граждани само на стоп патрони, а бойните да бъдат изцяло забранени. Те биха имали целта само да възпират, но не и да убиват. Според тази група хора, когато става дума за големи ограничения или пълна забрана, те подтикват контрабандата. Те смятат, че ако забраната е пълна, лицата с престъпни намерения биха се оказали в привилегирована и по-изгодна позиция от обикновените граждани, тъй като пак биха си набавяли оръжие по нелегален начин. Като пример за илюстриране на тяхната теза можем да посочим цигарите, които след като поскъпнаха поради високия акциз, хората масово взеха да купуват папироси без бандерол.
Балансиращите фактори
Може би най-балансирана изглежда теорията, че сегашното положение е олицетворение на един баланс на силите в обществото, който не позволява нито ескалация на инциденти, свързани с прекомерно притежание на оръжие от населението, нито пък е отрязан достъпът до него на отговарящите на законовите изисквания лица.
При всички положения, на преден план излизат няколко фактора, които биха потушили в зародиш все още тлеещият дебат за или против масовото носене на оръжие у нас. Повдигането на въпроса за въоръжаването е свързано със самозащитата, а това означава загнездилото се чувство у мнозина, че не получават достатъчна по степен на интензивност защита от държавата в лицето на компетентните органи. Подобряване на ефективността в работата на полицията и правораздавателната ни система, повече на брой заловени и осъдени извършители на криминални деяния, както и адекватната обратна връзка на органите на властта по проблемите на гражданите, със сигурност ще върнат доверието на хората и броят на желаещите да се сдобият с пушки и пистолети ще спадне драстично. Ако българите усетят под краката си стабилната почва на обществения ред, законност и сигурност, то те едва ли биха дръзнали да се запасяват с боеприпаси. Вторият фактор, който би осигурил равновесието в тази сфера, е създаването от страна на държавата на такива социално-икономически условия на живот, които да изкоренят престъпността още в нейния зародиш. Наличието на добър жизнен стандарт е добра предпоставка за игнориране на агресията, за борба с депресията и нерешените проблеми от лично и финансово естество, които често пъти се оказват в основата на формиралите се мотиви за извършването на деянията.
Изводите
Накрая сме длъжни да отчетем факта, че не пушката и пистолетът убиват хората сами по себе си. Истината е, че самите хора лишават от живот други хора, независимо дали с огнестрелно, хладно оръжие, или по друг начин. Има страни, като Швейцария например, където населението разполага с достатъчно на брой боен арсенал, и то законно, но въпреки това новини за инциденти в тази насока липсват. Това идва да покаже, че нещата опират и до манталитет, начин на мислене, традиции, и не на последно място трезва преценка, за да не се превърне дадената законова свобода в свободия. Формирането на държавната политика по този въпрос трябва да се разгърне в дълбочина, като се отчете нашата народопсихология и съпътстващите я рискови фактори в съвремието ни. Когато се обхванат корените на проблема, като се разкрият и отстранят причините и условията, които увеличават битовата престъпност, тлещият конфликт между поддръжници и противници на по-свободния режим за носенето на оръжие ще загасне от само себе си.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар