Венцислав Петков
Приетите промени в Закона за рибарството и аквакултурите
(ЗРА) могат да доведат до нелепата ситуация всеки рибар да бъде търговец с
касов апарат и за всяко попче да издава касови бележки. За капак на всичко
лодката му ще се третира като риболовен кораб и ще плаща допълнително непосилни
за него суми за лицензи, разрешителни, патенти, технически прегледи и др.
Лична драма
Ако погледнем тези законови промени през призмата на
обикновения човек, който лови риба цял живот, и с това изкарва прехраната за
семейството си, ще установим следното. Бай Добри цял живот е бил рибар, той
друго не е работил и знае само как се връзват куки и се хвърлят мрежи, но не разбира
как се управлява една фирма. Като се има предвид, че риболовът освен майсторлък
е и въпрос на слука, човекът веднъж хваща риба, друг път – не. Изведнъж
държавата стоварва цялата си данъчна и осигурителна тежест върху този беден,
изстрадал човек, живеещ на ръба на оцеляването с мотива, че по този начин ще
изкара нерегламентираните му доходи на светло и ще го принуди да плаща данъци.
Кара го да облече бяла риза и костюм, да се регистрира като юридическо лице или
едноличен търговец, да плаща данъци и осигуровки, да води счетоводство, да
плаща заплати на служители и да издава касови бележки, ако продава рибата. Да,
но бай Добри от бизнес не разбира, той бизнесмен не е бил и никога не е имал
намерение да бъде, защото знае само как се лови риба. Това противоречи на
неговата същност, на житейската логика и на дейността, която извършва. Получава
се така, че държавата го вкарва насила в роля, която не му е присъща и не е по
силите, познанията и уменията му, за да се превърне в реалност, т.е. той и да
иска, не може да бъде търговец. Все едно да направиш зорлем човек банкер, който
е учил за агроном.
Антисоциалност
Липсата на отграничение между стопанския риболов с цел
продажба и любителския такъв с цел удоволствие или прехрана крие опасност от
вмъкването на силен антисоциален елемент в духа на промените на този закон.
Очевидна е нуждата от ясна диференциация за стопански и любителски риболов,
която да е базирана не само на факта дали риболовът се извършва с цел продажба,
или не. Вкарването на бай Добри с неговата една лодка и две мрежи, дори и да
продава продукта на своя труд – рибата, нито е морално и справедливо, нито пък
е практически законово оправдано. От няколкото килограма риба, които евентуално
той би продал, хазната няма да се напълни, а ще се харчат много повече средства
за контролна дейност.
Целта, която държавните органи преследват, а именно плащане
на данъци върху доходите от продажбата и развъждането на риба може вместо да
напълни хазната, да отнеме завинаги поминъка на една немалка част от
населението в черноморските и крайдунавските общини, за които риболовът е начин
на живот и единствено препитание. Основаването на една фирма, което към момента
струва минимум 300-400 лв., още от самото начало обрича обикновения рибар да
тръгне на загуба, като се има предвид, че кълването и респективно уловът на
риба най-често е сезонно, а не целогодишно занятие. Така, според популярната
поговорка, законодателят вместо да изпише вежди, може да извади очите на
хилядите професионални риболовци.
Риск от фалит
Поради факта, че най-вероятно бай Добри ще фалира, защото не
разбира от развиване на бизнес, няма достатъчно приходи и не може да смогва с
плащането на публичноправните си задължения, тази непопулярна мярка може да се
върне като бумеранг към държавата и да създаде голям по мащаб социален проблем
– останалите без поминък рибари ще увеличат процента на трайно безработните у
нас поради липса на друга квалификация, ще чакат за помощи и обезщетения за
безработица, и в крайна сметка ще се кумулира едно значително по мащаб социално
недоволство.
Сериозен повод за размисъл е и фактът, защо властимащите
тръгнаха да се срещат с рибарските сдружения пост фактум, след като промените в
закона вече са факт, и не трябваше ли да направят това, преди промените да
бъдат обнародвани в Държавен вестник. Ултимативността и липсата на обществено
обсъждане на законопроектите преди тяхното приемане в Народното събрание с
течение на годините винаги са показвали, че не са добри съветници в областта на
законотворчеството.
Ако държавните органи очакват пред Агенцията по вписванията
да се извие опашка от рибари, желаещи да стават търговци, могат да бъдат
сигурни, че това няма да стане. Дори да регистрират фирма, те пак могат да
продават на крайморските капанчета улова си, без да го отчитат. Да се сложи във
всяка лодка касов апарат и рибарят да цъка на него, докато разплита куките на
мрежите си е нещо, което звучи като виц много повече, отколкото като желана
бъдеща реалност. Най-много ефектът, който може да бъде постигнат с новите
изисквания, е рибарите да си внасят осигуровки, ако не са правили това досега.
Местните условия и големият ръст на недоимъка у нас ще неутрализират ролята на
превенция, която биха изиграли високите глоби за неспазването на закона. Защото
притиснат до стената, бедният нашенски рибар няма какво да губи. Както се
получава в разказа на Елин Пелин, за Андрешко винаги има изход от ситуацията,
не защото не иска да се отчита на хазната, а защото е притиснат да го направи,
поради факта, че държавата му отнема единствената възможност за оцеляване.
Положителни промени
Като се изключи частта за рибарите и тяхното ново амплоа на
търговци, в новите промени в ЗРА могат да се открият и редица положителни
страни. Една от тях например е решителната, крайно наложителна крачка за борба
с бракониерството, изразяваща се в повишаването с около два пъти на паричните
глоби и другите санкции за нерегламентиран риболов. 500 лв. ще бъде глобата за
риболов без билет. Тя обаче няма да даде желания тласък на борбата с незаконния
риболов, ако не е придружена с подходящия капацитет и воля на контролните
органи в тази област. Като промяна с положителен ефект може да се посочи и
въвеждането на т.нар. точкова система за нарушенията, извършени от един
риболовен кораб, според която при достигането на максимален брой точки
разрешението за стопански риболов може да бъде отнето.
Истините и заблудите
Безспорно е, че борба с нерегламентираната търговия на риба
трябва да се води, защото всички ние като крайни потребители трябва да знаем
какво ядем. Никъде обаче към мотивите на тези промени не се открива такъв
подтекст за приемането на този закон.
Очевидно отговорните фактори в държавата считат, че рибарите
въртят милиони левове оборот и укриват данъци в големи размери, за да се решат
на такава крачка. А човек може да види и с просто око, като се разходи по
кейовете и види многобройните кръпки по лодките и обрулените от вятъра угрижени
лица на рибарите, че признаците на висок стандарт и високи доходи съвсем
липсват.
Добре е да се знае, че тук не става дума за някакви
преференции на рибарите като съсловие спрямо другите професии, а за практическа
невъзможност целеният ефект с рибарите – бизнесмени да бъде постигнат по този
начин от една страна, и реалната опасност от ликвидирането на цяло едно
съсловие с целият произтичащ от това риск от социални проблеми в определени
райони на страната, от друга. Рибарят, който храни семейството си и продава
някой и друг килограм риба на заведения, не е и не може да бъде стопански
субект по смисъла на закона, тъй като приходите му са твърде незначителни на
фона на общия дял в този отрасъл и са с цел прехрана, а не печалба. По същата
логика за касови апарати и данъци могат да се готвят и бабите, които продават
връзки лук или плетени чорапи на кашони на улицата, за да си докарат някой лев
към пенсиите.
Дано разумът в крайна сметка надделее, и управляващите се
вслушат в гласа на рибарите, които в случая не защитават корпоративни интереси,
а правото си на физическо оцеляване.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар