Венцислав Петков
Готвените промени в Закона за адвокатурата предизвикаха
брожения сред юридическите среди. В техни защитници се превърнаха
представителите на адвокатското съсловие, а срещу някои от тях застанаха
недоволни клиенти и хора от юридическата гилдия, виждащи себе си в ролята на
бъдещи правни защитници. Адвокатското съсловие поиска затягане на режима за
упражняване на професията, като настоя още и за ясна регламентация на обхвата
на този вид услуги. В тези техни намерения юристи, които искат да упражняват
занапред адвокатската професия, съзряха опит за дискриминация що се касае до
правото им труд. В предвиждането на строги ограничения те виждат опита на
действащите адвокати да ограничат силово конкуренцията на по-младите си колеги.
В настоящата статия ще разглеждаме тезите на спорещите
страни, като се опитаме да предложим варианти за компромисно разрешаване на
горещите теми.
Регламентация на адвокатска дейност
Един от недостатъците на действащия Закон за адвокатурата е
фактът, че той не очертава ясно обхвата на адвокатската услуга. Това поражда
противоречиви интерпретации и понякога настройва общественото мнение към
извършваните от защитниците услуги, тъй като съществува неяснота по въпроса кои
дейности точно могат да бъдат предмет на адвокатска дейност. Така например,
хората не знаят кой трябва да подготви проект на нотариален акт във връзка със
сделка с недвижим имот – дали това трябва да извърши нотариусът, или пък е
задължение на адвоката, за което той получава хонорар. Така възниква въпросът,
ако двете страни по една и съща сделка бъдат консултирани едновременно от едно
и също лице - нотариус или частен съдебен изпълнител, дали интересите им ще
бъдат защитени в достатъчна степен. Със създаването на разпоредба в закона,
която конкретизира обхвата на адвокатските услуги ще се повиши доверието в
представителите на тази професия, смятат представителите на съсловието. Според
тях дори изброяването на примерните дейности в нея да не е изчерпателно, все
пак ще служи за ориентир на хората за какво точно сключват договор за
представителство.
Горещият картоф
Рубиконът на дебатите по темата се оказват намеренията на
Висшия адвокатски съвет да се ограничи достъпът до адвокатска професия с оглед
повишаване на квалификацията на нейните представители и подобряване качеството
на извършваните от тях услуги. В момента като адвокати могат да се впишат лица
с 5-годишен юридически стаж. Мотивите на недоволните тук са, че придобитият на
хартия опит в правната сфера по никакъв начин не може да бъде гаранция за
притежаваните от съответния юрист качества. Има колеги и с 20-годишен
юридически стаж, които не са достатъчно компетентни в областта на правото,
поради което могат да подведат клиентите си, мотивират се те. В тази връзка е
резонно да се помисли за изпит, чрез който да бъдат проверени техните знания и
умения и като адвокати да се вписват само изкаралите добра оценка на него,
смятат действащите защитници.
От друга страна, наличието на този праг се атакува и от
юристите, които понастоящем не са адвокати, но желаят за в бъдеще да упражняват
тази професия. Според тях този текст е противоконституционен, тъй като
противоречи на разпоредбите на чл. 48 ал. 1 и чл. 48 ал.3 от върховния ни
закон, които гарантират съответно правото на труд и свободен избор на професия.
Според тази група хора наличието на законово ограничение за упражняване на
свободна професия е в разрез с всички международноправни и вътрешни актове,
гарантиращи правото на труд. Тук следва да се отбележи, че необходимостта от
корекция на тази разпоредба е очевидна. Необходимо е кандидат - адвокатите да
бъдат поставени на еднаква плоскост, независимо от техния стаж и да имат
възможност за равен старт в кариерата, без да се формира благодатна почва за
проява на дискриминация. Преценката за техните качества следва да се извършва
не на база трудов стаж в сферата на правото, а на основата на детайлна проверка
на техните теоретични и практически знания. Още по-добре би било, ако
придобиването на адвокатска правоспособност не завършва с еднократен изпит, а с
изпит за проверка на знанията и уменията периодично през определен период от
време, например на 5 години. Формата, в която тази проверка ще бъде облечена –
дали атестация или нещо друго, не е толкова от значение, колкото съдържанието.
Това е така, тъй като знанията в правната сфера са променлива величина, а
юристът непрекъснато трябва да чете и да се усъвършенства, поради което техният
измерител не може да бъде само един изпит. Той отразява знанията в определен
период от време, поради което изпитите трябва да са периодични, смятат правни
експерти. Курсове за повишаване на квалификацията също могат да се провеждат
през определен период от време като гаранция, че защитниците действат в синхрон
с новите правни положения, спазвайки по този начин правата на клиентите да
получат достъп до качествена услуга, настояват юристи и клиенти.
Регистрираните случаи на уронване авторитета на адвокатската
професия от определени нейни представители поставят въпроса и за необходимостта
от преценка на нравствените качества на кандидат-защитниците, смятат експерти.
В адвокатските среди има хора, които настояват да се сформира Етична комисия
към ВАС, която да преценява дали кандидатите отговарят на критериите за
нравственост и морал, установени в обществото. Тази схема действа дава добри
резултати при подбора на магистрати в съдебната власт, аргументират се те.
Правни бракониери
Публична тайна е, че в момента на пазара има лица, които
извършват адвокатски услуги, без да притежават необходимата правоспособност за
това. Санкции за такава дейност в действащия закон липсват. Според настоящите
защитници така се накърнява престижа на професията и се създават възможности за
злоупотреба с доверието на клиентите. Освен това зачестяват и нелоялните
способи за привличане на клиенти, които също следва да бъдат основание за
налагане на административна санкция, смятат експерти. От такова ограничение ще
пострадат най-вече действащите на частно юристи, които не са адвокати, но
извършват правни услуги със или без заплащане, като например регистрация на
фирми, изготвяне на договори, пълномощни и др. Тяхната гледна точка е, че
пазарът е толкова свит, че те са принудени да извършват такава дейност, за да
се препитават. Те не смятат себе си за бракониери, които извършват нелоялна
конкуренция, и окачествяват това предложение като лов на вещици, но не и
ефективна мярка за борба със спекулата в професията. Това, че не сме вписани
като адвокати, не значи, че нямаме качества да извършваме правни услуги, тъй
като държавата е удостоверила нашата юридическа правоспособност с издаването на
дипломите ни, мотивират се те. Юридическото ни образование и опит като юристи
са достатъчна гаранция, че няма да подведем клиентите си, смятат те. Според тях
санкции трябва да се налагат само на лицата без юридическо образование, които
извършват адвокатски услуги.
Безспорна е необходимостта от създаване на
административно-наказателна част от Закона за адвокатурата, но какви нарушения
да попаднат там и кои да бъдат техните субекти, трябва да бъде плод на
по-широка дискусия с участието не само на представители на адвокатските среди,
гласи мнението на преобладаващата част от юристите.
Цени на услугите
В Наредба №1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения са заложени минимални суми за съответната услуга, но максимални
такива липсват. Това е предпоставка за спекулация и необосновано раздуване на
цените в ущърб на потребителите, смятат недоволни от действащото правно
положение клиенти. От друга страна посочването на минимална сума за услугата
според тях навежда към извод за наличие на картелно споразумение между
адвокатите. Против тях са и действащите защитници в малките населени места,
където доходите на хората са по-ниски, и заради минималните тарифи те рискуват
да изгубят доста клиенти.
В проблем се превръща и разпоредбата на член 38 ал. 3 от
Закона за адвокатурата, която дава възможност адвокатски услуги да се извършват
безплатно за роднини, близки, други юристи или лица в затруднено материално
положение. Според експерти тази разпоредба създава възможност за заобикаляне на
забраната за извършване на адвокатски услуги на цени, по-ниски от минимално
посочените в наредбата, като в същото време представлява и предпоставка за
нелоялна конкуренция. Кръгът на лицата, които могат да се възползват от
услугите е прекалено широк и се нуждае от конкретизиране на степента на родство
между адвоката и ползващите се от защита лица. Възможността други юристи да
ползват облекчението също трябва да отпадне, тъй като колегиалността е
недостатъчен мотив за нейното съществуване, смятат те.
Оптимална в случая би била промяна, която да премахне долния
праг, а горният такъв да се определя не като процент от цената на материалния
интерес по иска, а от липсата или наличието на фактическа или правна сложност
на казуса. Не винаги високите суми по исковете означават дела, в които
адвокатът е вложил повече усилия от обикновените, мотивират се експертите.
Друга разделителна линия в самото съсловие, а извън него, се
явяват прекалено високите такси за вписване в адвокатските колегии. Така
например, таксата за вписване в колегията в София е около 1500 лева, а тази
сума е инвестиция, която не е по силите на всеки току що завършил право студент
или практикуващ юрист. Във връзка с гореизложеното за наличието на 5-години
юридически стаж и автоматичното вписване, и тук кандидат-адвокати и действащи
такива смятат, че изискването за заплащането на тези суми е едва ли не
принудителен рекет, който ограничава свободното осъществяване на правото на
труд.
Представителството
Катаклизмите, които съпровождаха избора на органите на
Висшия адвокатски съвет преди време поставиха на дневен ред въпроса и за
прекрояване на начина на представителство на малките адвокатски колегии в
страната. Видно е, че техният глас в момента не се чува достатъчно ясно. В
същото време механизмите за избор на висши и местни органи на адвокатурата се
нуждаят от повече прозрачност и яснота, както и от по-кратки срокове за
обжалване на решенията, тъй като в момента работата им се затруднява от
многобройни обжалвания, траещи прекалено дълго време.
Изводите
Нуждата от ремонт на действащия Закон за адвокатурата е
очевидна. Това се отнася в особено голяма степен за достъпа до адвокатската
професия, отпадането на 5-годишния стаж за автоматично вписване, прозрачността
на формирането на адвокатските хонорари и др. Във връзка с по-ефективното
действие на разпоредбите, обаче, трябва да се търси по-широка подкрепа и
консенсус не само сред съсловието, но и сред другите юридически кръгове.
Правото на съсловието да се саморегулира е безспорно, но то не е неограничено
по обхват, доколкото засяга интересите на бъдещи адвокати и потребители на
правни услуги. Съсловието не трябва да се капсулира вътре в себе си, а да е
максимално комуникативно и отворено към обществеността. Има два пътя за
отсяване на случайно попаднали и некомпетентни лица в професията – законовата
регулация, която априори да отнеме възможността им да извършват дейност, ако не
покрият изискванията на изпитите и критериите за наличие на нравствени
качества, или да се остави пазарният механизъм да ги пресее по естествен път.
Кой подход ще се възприеме, е въпрос на внимателна преценка по целесъобразност.
Обществените нагласи накланят везните към това да се
ограничи подборът в адвокатурата само до най-качествените кандидати. Това,
обаче, задължително минава с проверка на знанията и уменията на по-старото
поколение адвокати, наред с новото такова, тъй като те са започнали своята
дейност по друга система – на автоматичното вписване без изпит. Критериите
трябва да са еднакви за всички – независимо кой и кога е завършил. Това ще бъде
в интерес както на адвокатското съсловие като цяло, така и в защита на правата
на клиентите и всички юристи като цяло.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар