Хаосът на пазара на труда у нас и вълната от жалби и протести на работници за условията на труд родиха нова идея – да се криминализира невнасянето на осигуровките. Съгласно предложението, предвиденото наказание по основния състав е лишаване от свобода до 6 години, а от 1 до 8 години и 3 до 12 години затвор са пределите на санкцията по квалифицираните състави, когато извършеното престъпление е съответно в големи размери или особено големи размери.
Кумулативно са предвидени като санкции конфискация на имущество и лишаване от право на заемане на определена длъжност или упражняване на дейност.
Предвижда се отговорността да се носи само от работодателите, а работниците и служителите да не носят наказателна отговорност, включително за подбудителство и помагачество. В настоящата статия ще разгледаме аргументите за и против подобно нововъведение.
Аргументите “за”
Невнасянето на осигуровки в реален размер е огромен по мащаб социален проблем. Той поставя работника или служителя в среда на рязка неравнопоставеност спрямо другата страна по трудовото правоотношение – работодателя. От друга страна това е измама спрямо държавата, тъй като невнасянето на осигуровки или декларирането им в по-нисък размер ощетява държавната хазна. С постъпленията от реалните осигуровки биха могли да се защитят правата на хора в неравностойно социално положение – инвалиди, социално слаби, пенсионери и др.
Според привържениците на такава мярка административните санкции не са в състояние да дисциплинират работодателите. Те са на мнение, че некоректните фирми си плащат глобите и продължават с порочната практика. Ако глобите са твърде големи, нарушителите обявяват фалит на фирмите си и след това регистрират нови, за да избегнат паричните санкции, твърдят привържениците на мярката.
Със създаването на такъв текст ще бъдат гарантирани в по-голяма степен трудовите и осигурителните права на работниците и служителите. Освен това сивият сектор генерира огромни печалби, ощетявайки по този начин държавната хазна.
Друг аргумент на привържениците на тази теория е фактът, че данъчните и осигурителните престъпления вървят ръка за ръка като деяния с еднакво висока степен на обществена опасност, поради което трябва да бъдат уредени едно след друго в специалната част на НК.
Някои от браншовите организации на търговците стигнаха по-далеч в идеите и поискаха наказателна отговорност за работниците и служителите като съучастници, подбудители или помагачи в извършване на такива престъпления. Те посочват като пример уредбата на подкупа, където и даващият и получаващият облагата носят наказателна отговорност. Както е известно, на много места работниците са принудени да си мълчат за размера на осигуровките под страх от уволнение и невъзможност да си намерят друга работа и да плащат задълженията си, особено в малките градове и селата. Такъв подход не може да бъде приемлив, тъй като работниците и служителите не са субекти на задълженията за внасяне на осигуровки в хазната.
Мотивите “против”
Противниците на мерките смятат, че това би бил краен вариант, който изразява безсилието на държавата да се справи с некоректните платци. Според тях сегашните административнонаказателни санкции са достатъчни по вид и размер, за да се дисциплинират фирмите - нарушители. Така например в Кодекса на труда и сега има фиксирани санкции за неспазване на задължения от страна на работодателя, които предвиждат много сериозни глоби – от 10 000 до 15 000 лв., като при повторност на нарушението санкциите могат да достигнат 30 000 лв. Те смятат, че когато липсва резултат от действието на компетентен държавен орган в определена сфера, прибързано се прибягва до най-лесното, но в същото време неефективно според тях действие – увеличаване на санкцията и прехвърляне на топката към прокуратурата.
Мнението на противниците на промените е, че въпреки строгите санкции за данъчни престъпления в НК, склонността към извършването на подобен род деяния у нас не е намаляла, т.е. ролята на голямото наказание като превантивна мярка не е осъществена. Според тази група хора, държавата по-скоро трябва да се опитва да декриминализира някои деяния, вместо да вменява наказателна отговорност за нови такива. Така например, те сочат наличието на “кухи” и лишени от практическо съдържание текстове в сегашния НК, като например тези за скитничеството и порнографията, съответно чл. 328 и 159 от НК. Това според тях би било признак на по-висока степен на демократичност и зрелост на възгледите в нашето общество, по-голямо зачитане на личните права и свободи, както и осъзнаване, че прекалено репресивните наказателни методи нямат за пряк резултат намаляване на престъпността.
Минимален паричен праг
Ако все пак се стигне до възприемане на идеята за наличие на раздел за осигурителни престъпления в НК, то най-добре би било, ако се следва възприетия при уредбата на други престъпления праг на парично изражение на деянието, който обуславя по-високата степен на обществена опасност и го превръща от административно нарушение в престъпление. Така ще се даде възможност да се криминализира не всяко укриване на осигуровки, а само значително такова – например над определен брой минимални работни заплати, отчитат анализаторите.
Прецизност на термините
Тук е мястото ясно да се подчертае, че за да бъде прецизно, предложението следва да касае само терминологията “умишленото укриване” на осигуровки от работодателя, а не тяхното невнасяне. Защото единствено с невнасянето им в срок, работодателят изпада в просрочие, но този факт сам по себе си още не означава, че той злоумишлено укрива плащанията си към държавата и демонстрира явно намерение да укрие същите, а не например, да плати дължимите вноски със закъснение. Ако текстът на закона бъде приет с неплащането като форма на изпълнителното деяние, то съществува риск под ударите на закона да попаднат и фирми, които са изпаднали във временни затруднения заради икономическата криза. С още по-голяма сила тук важи аргументът, че ако в хипотезата на деянието бъде описано, че то се извършва чрез невнасяне на осигуровки, то наказателната отговорност би била необосновано изнесена напред във времето, преди да се изследва в детайли субективната страна на деянието чрез мотивите и намеренията на дееца - дали става дума за ощетяване на хазната или само за временна неплатежоспособност на търговеца.
Практически пречки
Една от пречките по пътя на прилагането на подобна законова промяна би била липсата на отговорност на юридическите лица по сега действащия НК. В момента по нашата правна система наказателна отговорност носят само физическите лица. Това е фигура, позната на европейските правни системи. Според някои от тях само лицата, участващи в управителните органи могат да ангажират наказателна отговорност за юридическото лице, а според други това могат да сторят всеки работник или служител в компанията. Така например, във Франция е възприет подход, който гласи, че юридическото лице носи наказателна отговорност само що се отнася до престъпни действия на лица, които са в неговите управителни органи. По този начин се формира наказателна отговорност за собствена дейност на компанията, осъществена чрез ръководните й служители. На другия принцип е изграден законодателния подход, приложен в Холандия, където всеки работник или служител на юридическото лице може да ангажира неговата наказателна отговорност. Условието тук е съответното действие или бездействие да е извършено във връзка с дейността на компанията.
Преди да приеме промените, законодателят трябва да си изясни и друг въпрос. Той трябва да анализира и мотивира публично решението си за подхода спрямо самоосигуряващите се лица – адвокати, нотариуси и др., следва ли те да носят наказателна отговорност за укриване на осигуровки на общо основание или по отделен текст, или не, за да не се създаде впечатление в обществото, че се действа с двоен аршин.
Изводи
Преди мярката да намери място в наказателния ни закон, мотивите за нея трябва да бъдат много добре проучени. Добре е да се помисли и по какъв начин ще бъде носена наказателната отговорност от юридическите лица по нашето право, и ако е необходимо, да се инициират съответните промени в такава насока, за да се сведат до минимум практическите трудности при разкриването на извършителите и налагането на санкциите, които биха срещнали тези разпоредби. Ако се стигне дотам, собственици или управители на фирми да носят наказателна отговорност, и някои от тях бъдат осъдени на “лишаване от свобода” за определен период от време за такива деяния, трябва да се преценят и рисковете, свързани с продължаването на самата дейност на компаниите. Ако в тази хипотеза те фалират или намалят обема на работата си, би се отворил нов проблем, този път социален, ако служителите в тях изгубят работните си места.
Ако иска дългосрочен ефект от промените, държавата първо трябва да опита да възвърне у хората позагубеното доверие в нейната данъчна и осигурителна система. Тя трябва да насочи силите и средствата си към оптимизиране на структурите и функциите на тези системи. На практика се получава така, че хората не вярват в осигуровките и не мислят, че когато се пенсионират, осигуряването ще им бъде от някаква полза, дори напротив – смятат го за безполезно. Действителността показва, че предприемчивите хора спестяват пари в банки, осигуряват се за старини в частни спестовни фондове, но не вярват, че държавната хазна ще им подсигури достоен живот в третата възраст. Поради тези причини навярно, ако днес в нашата държава не работодателите, а работниците и служители имаха законово задължение да си плащат сами осигуровките, голяма част от тях също не биха внасяли реалната им стойност с мотива, че размерът на пенсиите, помощите за безработица и детските добавки са доказателство за нефункционалността на осигурителната ни система. От друга страна, криминализирането на невнесените осигуровки би означавало затрупването на съдилищата с огромен обем дела, осъдителните присъди от които не е ясно дали биха могли да променят статуквото и да изиграят ролята на превенция. Ако промените станат факт, прокуратурата също би се нагърбила с тежката задача да извършва огромен брой проверки на фирми за спазване на законите от тяхна страна. В тази връзка държавата трябва да направи правилен разчет на кадровите сили, финансовия и времеви ресурс, с който разполага, за да разследва такива престъпления.
Освен това би се формирало и едно значимо от гледна точка на отговорността пред обществото предизвикателство пред разследващите органи – да прилагат еднакъв критерий спрямо всички фирми – нарушители, и да не се поддават на корпоративен – независимо дали лобистки или корупционен, натиск.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар