Венцислав Петков
Спортното, и в частност футболното хулиганство е отрицателен
социален феномен, който за съжаление набира скорост не само в европейски, но и
в световен мащаб. България също не е подмината от негативните последици на това
явление. Мощно пиротехническо изделие уби нищо неподозиращ мъж през 2000 г., а
самоделно устройство осакати момиче през 2003 г., а враждата между агитките на
футболните отбори често пъти придобива размерите на неистова агресия. Приетият
през 2004 г. Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия, придобил популярност като Закон за футболното хулиганство,
изглежда не е в състояние да се справи с вандалските прояви по стадионите и
спортните зали, както и извън тях.
Санкциите, които той отрежда за извършителите на подобни
деяния очевидно не могат да изиграят ролята на превенция спрямо феновете с
хулигански наклонности. В настоящата статия ще разгледаме в детайли явлението
футболно хулиганство в аспекта на предимствата и недостатъците на неговата
действаща законодателна уредба у нас, както и практиката по този проблем в
други европейски страни.
На първо място, самият факт, че законодателят е помислил за
уредба на явлението спортно хулиганство, уреждайки в специален закон кръг от
норми за закрила на обществени отношения, свързани с нормалното провеждане на
спортни мероприятия, е белег за неговата зрялост и за желанието на държавата да
се ангажира в достатъчна степен с този проблем. По този начин законът се явява
специален спрямо Указа за борба с дребното хулиганство, който няма да се
прилага при такива случаи. НК, обаче, ще продължи да се прилага, в случай, че
проявата на спортно хулиганство представлява престъпление. И тук вече идва
тънката граница на деянието, наказуемо по административен ред и това, което се
третира като престъпление. Предизвикателство за съда и разследващите органи ще
бъде отличаването на признаците на деянията, които разкриват сходни белези едно
с друго.
Дефиниция
Законът улеснява правоприлагащите органи, давайки легално
определение за „противообществена проява”. Това е „непристойна проява,
изразяваща се в отправяне на ругатни или други неприлични изрази и жестове,
които са особено вулгарни, предизвикване или участие в сбивания, нахлуване на
спортния терен, унищожаване или повреждане на чуждо имущество, използване на
забранени предмети, отказ да се изпълнят разпорежданията на отговорните за
спортната проява лица или на полицейските органи, или друга подобна проява,
нарушаваща обществения ред, която не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс, и е извършена умишлено в спортния обект или в зоната около
него преди, по време и непосредствено след спортното мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие”.
От разпоредбата е видно, че изброяването не е изчерпателно, а примерно. Тази
дефиниция, обаче, разкрива определени слабости и непълноти. Внимателно трябва
да се прави преценката относно “особено вулгарните” изрази и жестове, тъй като
те могат да бъдат признаци и на престъплението хулиганство по чл.325 от НК,
било то по основния състав, или извършено с “изключителен цинизъм или дързост ”
по чл.325 ал.2 от НК. Участието в сбивания също може да наложи различен ред за
реализиране на отговорност, а именно наказателна отговорност по член 128-130
НК, ако с деянията са нанесени и телесни повреди на едно или няколко лица. Същото
важи и за унищожаването или повреждането на чуждо имущество като форма на
изпълнителното деяние, което се припокрива до известна степен с унищожаването и
повреждането на вещ по член 216 от НК. Разследващите органи и съдът трябва да
вземат предвид всички признаци от субективна и обективна страна на деянието,
времето, мястото, начина на извършване на деянието, използваните средства,
формата на вината, за да могат да разграничат правилно вида на съответната
проява, респективно съответния ред за реализиране на отговорност за нея.
Въпросът е това “застъпване” между признаците на административните нарушения и
престъпленията да не попречи на предотвратяването на спортното хулиганство и
адекватното наказание за извършителите на такива деяния. Очевидна е нуждата от
разширяване на хипотезите, при които се извършва деяние, наказуемо по този ред,
за да улесни преценката на разследващите органи и съда при прилагането на
закона. Освен това проявата трябва да е извършена в спортния обект или на
отиване и връщане от него, т.е. за всеки отделен случай на вандализъм извън
стадиона ще се наложи да се доказва причинна връзка между деянието и спортното
мероприятие.
Предимствата на закона
Законът разписва много точно задълженията на собствениците
или ползвателите на спортни обекти, както и на организаторите на спортни
мероприятия и на спортните организации. За първата категория лица е
задължително да определят отговорник по сигурността на обекта. Организаторите
на спортни мероприятия и представители на привържениците на спортния отбор
определят за придружители на привържениците и техен отговорник лица, които се
ползват с авторитет сред тях. От тези групи лица се изисква да работят в екип,
в една верига преследвайки крайната цел – нормално протичане на спортните
мероприятия от гледна точка на липса на хулигански прояви. С готвените промени
в закона ще се въведе и фигурата на стюарда по европейски модел, което е
безспорен плюс на нормативния акт. И в момента тази фигура е позната и се
използва както в много европейски страни, така и в клубове от родното футболно
първенство. Като хора, ползващи се с доверие сред агитките, от стюардите се
очаква да успяват да регулират поведението на феновете по начин, който да не
позволява да се стига до полицейска намеса при напечени ситуации. Механизмът на
саморегулация при наличието на добра подготовка на тези лица, както и клубна
организация и координация на високо ниво, е в състояние да изиграе ролята на
ефективна превенция на спортното хулиганство и да облекчи работата на
натоварените в подобни случаи полицейските органи, потушавайки по мирен път
ескалацията на напрежението сред феновете. Както е известно, самоуправлението в
дадена сфера дава много по-добри резултати, отколкото намесата отвън с цел
нейната регулация.
Наказанията
Наказателноотговорни лица съгласно действащата уредба са
навършилите 16-годишна възраст лица, които са разбирали свойството и значението
на своите постъпки и са могли да ги ръководят. Спрямо малолетните и
непълнолетните могат да се прилагат и възпитателни мерки по Закона за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Наказанията, предвидени
в закона са глоба, безвъзмезден труд в полза на обществото и задържане в
териториалните структури на МВР. Продължаващите прояви на агресия по стадионите
са ясна индикация, че тези санкции не са в състояние да окажат психологическо
въздействие спрямо бъдещите нарушители да се въздържат от подобни деяния. В
действащата уредба е предвидена единствено възможност, но не и задължение за
съда да налага като алтернативна санкция забрана за посещение на спортно
мероприятие като принудителна административна мярка (ПАМ), както и спиране на
спортния обект за посещения за определен срок. Законодателят е осмислил своя
пропуск и този порок е преодолян с готвените промени в закона. В тях е
записано, че забраната за посещението на мачове ще се налага кумулативно от
съда с решението за противообществената проява. Деянията, извършени повторно и
тези, свързани с унищожаване и повреждане на имущество, като прояви с по-висока
степен на обществена опасност, са съпроводени с по-високи санкции. Така при
първо извършено деяние глобата може да бъде от 200 до 500 лева, а задържането в
поделенията на МВР от 10 до 15 денонощия, докато при повторно нарушение
паричната санкция вече е от 1000 лв. до 2000 лв., а задържането в поделенията
на съответните полицейски структури от 15 до 25 денонощия. За нарушения извън
обхвата на противообществените прояви по този закон, се налага глоба или
имуществена санкция. Такива са нарушенията, извършени от собственици или
ползватели на обекта, организатори на спортни мероприятия, спортни клубове,
родители, настойници или попечители на дееца и др.
Недостатъци на закона
Един от съществените недостатъци на закона е ниската
събираемост на глобите. В повечето случаи извършителите са малолетни или
непълнолетни лица, или пък пълнолетни граждани без наличие на трудови доходи.
Ето защо е необходимо законодателят да насочи усилията си към засилване на
генералната и индивидуалната превенция, заложена в него. Каква полза от налагане
на глоби, когато целеният ефект – предотвратяването на този тип
противообществени прояви, не може да бъде постигнат? Дори да приемем, че
събираемостта на глобите бе по-висока, сравнително ниският им размер и
самостоятелното им налагане не могат да обусловят в достатъчна степен
постигането на целите на закона. В крайна сметка с готвените промени в
нормативния акт законодателят е осъзнал, че отстраняването на предпоставките за
футболно хулиганство може да стане само чрез задължително налагане на ПАМ - забрана
за посещение на мачове, тъй като именно те са катализаторът на определена група
псевдофенове да извършват хулигански прояви.
Друг недостатък на закона е липсата на
административнонаказателна отговорност за фен клубовете. По действащата уредба
за тяхното поведение биват санкционирани спортните клубове. Наличието на големи
групи хора дава самочувствие на определени лица да се чувстват безнаказани при
извършването на такива деяния, смятайки, че анонимността им е гарантирана сред
тълпата.
Най-същественият недостатък на закона, обаче, е свързан с
едноинстанционността на съдебното производство. По сега действащия закон
решението на районния съд за наложеното административно наказание е окончателно
и не подлежи на обжалване. Тази възприета постановка е в противоречие с
разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека, както
и с Конституцията на Република България. Принципите на административното
правосъдие у нас също се базират на двуинстанционността на съдебно
производство. Все пак този порок е осъзнат от законодателя, и в готвения проект
за изменение и допълнение на закона решението на съда ще подлежи на обжалване
пред съответния окръжен съд в срок от 24 часа от постановяването му на
касационните основания, посочени в НПК. Предвижда се още и възможност за
обжалване на ПАМ, забраняваща посещения на мачове в страната и чужбина, което
ще се извършва на касационните основания, посочени в АПК. В проекта се предвижда
още, че окръжният съд ще разглежда и решава делата в деня на постъпването им,
което е белег, че законодателят е възприел принципа на бързината и
процесуалната икономия на процеса.
Готвените промени
Както се спомена по-горе, налице е проект за изменение и
допълнение на закона. Някои от най-важните положения в него бяха посочени
по-горе. Останалите включват разширяване на дефиницията на понятието спортно
хулиганство с оглед прецизирането на обхвата на тези деяния, задължителното
заснемане на хулиганските прояви, уведомяването на прокуратурата за всяка
преписка и др. Тези промени, които предизвикват бунт сред феновете, са свързани
със затягане режима на посещение на стадионите от малолетните и непълнолетните
лица и със забраната за използване на пиротехнически средства по време на
мачовете.
Спорните моменти в законопроекта
С промените е наложена пълна забрана за посещение на
мероприятието за малолетни лица, независимо от часа, когато детето не е
придружено от родител, настойник или други лица, полагащи грижи за него.
Присъствието на непълнолетни лица също е ограничено. Те трябва да бъдат на мача
с родител, съответно попечител или друг пълнолетен дееспособен придружител,
когато мероприятието завършва след 22 часа. Режимът за влизане на тези лица в
случаите, когато те са придружени от дееспособен придружител е усложнен с
въвеждането на изискването за декларация за съгласие от страна на родител,
попечител или друго лице, полагащо грижи за детето. Тези текстове са
синхронизирани с разпоредбите на Закона за закрила на детето, но предизвикват
гнева на феновете. Техните аргументи са, че по този начин ще се ограничи
достъпът на запалянковците до стадионите. По-добре на стадиона, отколкото в
интернет с опасностите, дебнещи децата там, или в градинките с алкохола и наркотиците,
е логиката на фен клубовете. Аргументите на поддръжниците на крутите мерки от
своя страна са свързани с предпазване на детето от суровата среда на стадионите
и упражняването на по-строг родителски контрол върху него.
Привържениците недоволстват и от факта, че в списъка на
забранените за внасяне на стадиона предмети вече ще бъдат включени и
пиротехническите изделия. Аргументите на агитките са, че така се отнема от
красотата на хореографиите, съпътстващи мачовете, както и че пиротехническите
изделия трябва да се класифицират по вид и степен на опасност за здравето на
хората, а не да се подвеждат под общ знаменател. Според тях фактът, че в някои
страни от ЕС е разрешено ползването на пиротехника е ясен показател, че не това
е проблемът за безредиците по стадионите и около тях. От друга страна, обаче,
противниците на либералния подход в закона са на мнение, че забраната е напълно
резонна, след като от бомбички и сигнални ракети пострадаха немалко фенове у
нас в последно време.
Как е в другите европейски страни
Англия и Уелс, от чийто закон е заимстван нашия модел, са
решили част от проблемите с футболното хулиганство с приетия през 2000 г. Закон
за футбола. Той урежда мерки за борба с футболното хулиганство, които включват възможност
за съда да налага забрана за посещаване на предварително определени мачове, в
случаите когато тази забрана би помогнала да се избегне насилие и безредици по
време или във връзка с футболните мачове. В случаите на международни забрани за
посещаване на мачове задължително се отнемат задграничните паспорти на
хулиганите. При определени условия се позволява на полицаи да задължат дадено
лице да се яви пред съда в рамките на 24 часа, за да се разгледа бързо жалбата
му срещу забраната за напускане на страната и да се отнеме възможността на това
лице да напусне Англия и Уелс.
В Италия, известна с буйния нрав на тифозите там, също беше
приет по-строг закон за футболното хулиганство през 2007 г., след като полицай
беше убит при вандалски изстъпления на фенове през февруари същата година.
Мерките, които този закон съдържа, включват забрана на плакатите по стадионите,
които призовават към насилие, както и оборудването на всички стадиони с камери.
Привърженик, който си позволи да посегне на полицай, е заплашен от сериозна
присъда. Важна промяна е и фактът, че запалянковците на Ботуша вече влизат на
мачове с поименни билети.
Под натиска на политическите власти, регулацията на
спортното хулиганство в Германия включи забрана за димките и фойерверките. В
Норвегия и Австрия режимът пък е по-либерален и пиротехническите изделия по
стадионите са разрешени.
През 2012 г. Полша също прие нов закон за сигурността при
масови мероприятия, целящ да овладее проявите на футболно хулиганство. В него
има възможност за електронна система за идентификация на зрителите, за
провеждане на бързо съдебно производство още на стадиона, както и за отказ за
продажба на билет на фен, който с поведението си застрашава нормалното
провеждане на двубоя.
Заключение
В заключение следва да се каже, че законодателят и
правоприлагащите органи в никакъв случай не трябва да допускат положение, в
което законът да обхване и да се стовари с цялата си тежест върху по-леките
прояви – псувни и ругатни, а тежките посегателства над личността на гражданите
и тяхното имущество да останат ненаказани. Деянията не бива да се формализират,
а да се преценяват от гледна точка на съвкупността от обстоятелствата, при
които са извършени, като се отчетат и характеристичните данни на нарушителите,
за да се определят справедливи наказания.
Успешният подход при борбата с агресията по стадионите
задължително включва изследването на корените на проблема и отстраняването на
причините и условията, които го пораждат. Една от предпоставките за наличие на
проблема е плачевното състояние на спортните бази у нас. Държавата трябва да
насърчи инвестирането в спортните съоръжения от страна на собствениците на
клубовете, тъй като голяма част от тях в момента са руини, а това е
предпоставка за сериозни инциденти по стадионите. Необходимо условие за
отстраняването на този проблем е решаването на въпроса със собствеността на
спортните бази, немалка част от които са с неуреден статут.
Същевременно ръководствата на клубовете трябва да реагират
своевременно и да тушират в зародиш опитите на фракции от техните фен-клубове
да се превръщат в ударни бригади за изповядване и налагане на насилие.
Спортните клубове трябва да бъдат насърчавани да избират определени лица с
авторитет сред запалянковците, които да са заети с охраната на агитките по време
на мачовете. Държавата може да помисли и за отпускането на средства за обучение
и повишаване на квалификацията на тези стюарди. Чувството за граждански дълг и
отговорност на лицата, ползващи се с авторитет сред привържениците, също играе
съществена роля в този процес и то следва да се формира и насърчава със
специални беседи, лекции, семинари и други подобни прояви с такава цел.
За предотвратяване на спортното хулиганство е нужна усилена
работа в екип като добре смазана машина на всички заинтересовани страни –
държавата, клубовете, феновете. Усилията трябва да се насочат не към налагането
на наказания, а към превенция на този отрицателен социален феномен. Трябва да
се направи подробен и точен анализ на грешките, които пречат на закона за
футболното хулиганство да постигне желаните резултати вече 9 години, за да
бъдат избегнати те за в бъдеще. Възпитанието и манталитета на привържениците по
стадионите не се изграждат чрез налагане на наказания, а с комплексен подход,
включващ строго разпределение на задълженията и контрол за тяхното изпълнение,
насърчаване на инвестициите в спортни бази, облекчени условия за ползването им,
квалификация на кадри, заети в тази сфера, разяснителни кампании за
привърженици, и най-вече много работа в условията на много добър синхрон между
държавата, от една страна, и клубовете и привържениците, от друга.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар