Венцислав Петков
Подложените на обществено обсъждане в началото на годината
промени в Закона за храните не срещнаха разбиране от търговците от хранителния
сектор и предизвикаха острата им реакция. Браншовите организации са на мнение,
че опитът на държавата да засили контрола върху този сектор е репресивна мярка,
нетипична за едно демократично общество, която освен всичко друго е и
предпоставка за корупция. Администрацията застъпва обратното становище и смята,
че тези промени се правят само и единствено в името на интересите на
потребителите, които имат право да изискват високо качество на храната, която
консумират.
В настоящата статия ще разгледаме най-важните законови
промени в хранителния сектор, които се подготвят, анализирайки сблъсъка на
гледните точки на държавата и търговците от бранша.
Без храна в кофите за боклук
На първо място, трябва да се отбележи една безспорно
положителна промяна за преобладаващата част от общественото мнение. Тя е крачка
напред в борбата с изхвърлянето на храна, проблем с твърде глобален мащаб в САЩ
и страните от Западна Европа. Тревожна статистика в това отношение има и в
България, според която у нас се изхвърлят годишно около 140 000 тона годна за
консумация храна от търговски обекти, докато в същото време всеки пети нашенец
живее на прага на бедността. Неправителствени организации по света и у нас
негодуват, че това е недопустимо, когато милиони хора по света гладуват и
страдат от болестите на глада. Съгласно законопроекта, търговските обекти ще са
задължени да изхвърлят остатъците от храна в специални затворени контейнери, а
след това те ще бъдат извозвани до екарисаж. Другият вариант пред тях е да
дарят храната на хора, изпаднали в беда, но пък пред това добро намерение има
бюрократични спънки, защото тези дарения не се освобождават от ДДС.
Тук полезността на мярката едва ли има нужда от коментар,
защото действащото в момента правно положение позволява на персонала на
заведенията да изхвърля остатъците от храна директно в кофите за боклук. Оттам
кучета и клошари разнасят храната в различни посоки, с което значително
нараства рискът от плъзване на зарази, особено през летния сезон при наличие на
по-високи температури, предупреждават здравни работници. Макар и сравнително
най-безспорна по своя характер, тази мярка все пак се критикува от част от
ресторантьорите. Част от тях опонират, че в момента няма регистрирани проблеми
с последици за здравето на хората, предизвикани от остатъците от храна, които
понастоящем се извозват от фирмите по чистотата заедно с общите битови
отпадъци. Друга част, предимно представители на дребния бизнес, пресмятат колко
би им струвала инвестицията в подобни контейнери и дали е по силите им, ако
цената е скъпа, а се касае за заведения тип “каравани”, “бърза закуска” и др.
3 в 1 за автомобилите
Значително по-голяма е съпротивата за промените, които
касаят изискванията към автомобилите над 3,5 тона, с които ще се превозва
храната. Те трябва да се регистрират освен в КАТ и в “Автомобилна
администрация”, вече и в областното поделение на Агенцията по безопасност на
храните, като се заплати и нова такса за това, т.е. налице е троен
регистрационен режим. В това търговците виждат сериозна бюрократична спънка и
опит за задушаване на бизнеса. Мотивите на държавните структури за засиления
контрол пък са, че една част от превозните средства, возещи храна, не са
пригодени в достатъчна степен за разносна търговия. Те смятат, че автомобилите
не са напълно стерилни, което създава предпоставки храната да бъде замърсена с
бактерии или да се получи друг тип негативно въздействие върху нея от външната
среда, затова настояват в тях да има специално “санитарно” помещение и
по-стриктен контрол от различни институции.
Спират коленето в дворовете
Следващата законова промяна, която чиновниците твърдят, че е
наложена от Брюксел, е свързана със забраната за клане на едър рогат добитък
(крави, телета и др.) в частните дворове на стопаните. Това е практически
неприложимо у нас по ред причини, смятат експерти от бранша. От Министерството
на земеделието и храните са на друго мнение и считат, че по този начин ще се
предотврати разпространението на заразено месо и на болести, пренасяни от
животните върху хората. Освен това при неспазването на тази мярка от ЕС могат
да задействат процедура за налагане на санкции срещу страната ни, мотивират се
още чиновниците. В този спор се намесва и трета страна – общините, което прави
хаоса в ситуацията пълен. Местните власти са адресат в проектозакона, според
който те са задължени да обособят специални места, където да се извършва
коленето на такива животни. Част от кметовете на общини недоволстват, че това
натоварва допълнително бюджета им, а и не навсякъде има чисто практическа
възможност да се създадат такива места.
На нож е приета и друга строга рестрикция – забраната за
връщане на хранителни продукти от търговския обект обратно на производителя.
Тук се цели да се пресече влизането в употреба на продукти с изтекъл срок на
годност, които след преработка да влизат отново в търговския оборот и да се
предлагат за консумация на пазара. Бизнесът, обаче, твърди, че такава забрана
не може да има абсолютен характер и всички случаи не следва да се слагат под
общ знаменател, а трябва да се прави разграничение. Те посочват за пример
случаи, в които поради грешка в доставката или друг тип техническа грешка при
запазено качество и годност на храните биха претърпели значителни вреди, ако
стоката не се върне обратно на производителя. Поради това настояват за
преразглеждане и на това предложение.
Храна от вкъщи – мисия невъзможна
Проектозаконът предвижда и затягане на търговията с храни по
интернет. Ако искате да направите семейна фирма с предмет на дейност търговия с
хранителни продукти по интернет, трябва да притежавате реален търговски обект,
а освен това е нужно и да се впишете в специален регистър. Тази забрана не
позволява нито да я готвите вкъщи и да я продавате по интернет, нито да правите
това, купувайки я от борсата. От една страна това е една по-добра гаранция за
произхода и качеството на стоките, както и възможност за по-стриктен контрол и
улеснен достъп до прекия нарушител на закона, а не размиване на отговорности,
гласи становището на служители от компетентните държавни ведомства. От друга
страна, обаче, такова изискване би ударило производителите на стоките и
търговците с дребен бизнес. По този начин под страх от санкция те ще бъдат
принудени да попаднат в лапите на прекупвачите и да преглътнат обезценяването
на личния си труд, вместо да реализират продукцията си самостоятелно на пазара,
смятат браншовите организации.
Несъбираемост на глобите
Не на последно място от бранша негодуват, че глобите в
проектозакона са скочили многократно, а в някои от описаните нарушения
санкциите са се увеличили дори 10 пъти. Това ги превръща на практика в
несъбираеми вземания и увеличава предпоставките за корупция сред контролните
органи, смятат още те. Ако продавач на хляб във фурна в малък град или село
бъде изправен пред угрозата да плати глоба от 5000 лв. във връзка с акт за
нарушение на хигиенните норми в обекта, смятате ли, че той е в състояние да
плати тази сума, или ще предпочете да “пробие” инспекторите с предложение за
пари на ръка, питат реторично търговците. Отговорните фактори в държавата са на
мнение, че увеличението на глобите е оправдана мярка с оглед на целите за
повишаване качеството на хранителните продукти и респективно здравословното
хранене на населението. Те смятат, че високите глоби ще изиграят ролята на
генерална превенция и ще респектират търговците да се въздържат от подобен род
деяния.
Изводите
Обобщеният анализ на ситуацията със законовите промени
показва, че сядането на масата за преговори от страна на държавата и търговците
от хранителния бранш не е дало нужните резултати на този етап. Това е причината
между тези две страни да тлее конфликт. В същото време някъде по страната
остават и интересите на потребителите. В тази връзка държавните и
неправителствените организации, имащи за цел тяхната защита, също ясно трябва
да изразят своето мнение. Нуждата от преразглеждане на някои от хипотезите е
налице, но при запазване на баланса и наличието едновременно на ефективен
държавен контрол и съхраняване на интересите на потребителите и бизнеса, които
също са в правото си да изискват, съответно в качеството си на купувачи на
хранителния продукт и създатели на работни места. Единствено и само в такъв
случай ще можем да кажем, че купуваме качествена храна, работим за
насърчаването на бизнес инвестициите в хранителния сектор, а не го задушаваме с
непосилни тегоби. Не е нужно да гоним формализиране на процедурите относно
покриването на критериите на ЕС в този бранш, а да създадем работещи закони на
местна почва. Тези нормативни актове трябва да имат за цел не да репресират, а
да регулират обществените отношения в сектора. По този начин Брюксел сам ще ни
похвали, а ние ще вдигнем поне малко нивото на родната икономика, съхранявайки
дребния и средния бизнес и обезпечавайки повече работни места, от една страна,
и ще бъдем по-сигурни в естеството на храната, която даваме на децата си, от
друга.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар