Данъкът върху лихвите по депозитите – дали рискът си струва?

Венцислав Петков

Идеята за данък върху лихвите по депозитите в банките предизвика широк отзвук в обществеността у нас и обособи ясно привържениците и противниците на този налог. Един от аргументите за въвеждането на новия данък бе твърдението, че в повечето европейски държави вече има такъв налог. Други анализатори пък намериха в него начин да се намерят средства за обещаното увеличение на пенсиите идната година.

Известно е, че привнасянето на европейския опит у нас без съобразяването му с родната действителност вещае риск от неуспех в изпълнението на целите, които си поставя даден проект. В този случай би било неуместно да сравняваме държави като Германия, Великобритания и Франция, където има подобен налог, с икономическите реалности на ниските доходи и високата безработица у нас.

Позитивите

Една от положителните цели, които този данък преследва, е стимулиране на потреблението и вкарването на тези пасивно натрупани средства в оборота. Вече има статистика в някои европейски държави за факта, че след въвеждането на този налог се увеличават потребностите на хората да харчат повече пари. Дали ще се случи това у нас, предстои да видим, но познавайки родния манталитет, можем да бъдем по-скоро скептични, че много хора “ще развържат кесиите”, за да раздвижат по-този начин позадрямалата ни икономика. Или ако това се случи, лесно може да се прогнозира, че ще продължи относително кратък период от време.

Факт е също така, че една немалка част от хората у нас се издържат от лихви, т.е. трупат пасивно доходи, които са необлагаеми, противно на логиката, че всеки доход подлежи на данъчно облагане. По този начин чрез липсата на такъв данък се създава една своето рода привилегия за рентиерите и хората, издържащи се от спестявания в банка, чийто доходи няма да подлежат на облагане.

Диференциация

Добра идея би била десятъкът да се диференцира според размера на влога, а не ставката да бъде единна – 10% от лихвата за всички депозити. Така големите вложения ще бъдат обложени с по-голям данък и ще разтоварят налога от плещите на средния потребител, създавайки чувство за социална справедливост. Още по-добре би било, ако депозити до определен размер, например до 5000 лв., не се облагат, тъй като се презумира, че това са влогове на хора с ниски доходи, за които би било непосилно и несправедливо да носят такава данъчна тежест, съразмерна с тази на влогове в размер на 100 000 лв., например.

Рисковете

За да бъдем последователни, следва да отчетем, че част от вложителите в банките биха оттеглили своите депозити при наличието на подобен десятък. Алтернативни варианти за тях при това положение стават инвестициите в недвижими имоти – апартаменти, земеделски земи и парцели, злато, акции на фондовата борса, пренасочване на инвестиции в чужбина и др. От своя страна, за да компенсират липсата на депозити, банките биха увеличили лихвите по ипотечните и потребителските кредити, с което биха нанесли сериозен удар върху финансовите възможности на средния потребител.

Всички тези фактори крият риск от още по-голямо намаляване на покупателната способност на българите, както и от нестабилност на банковата система и дори фалити на финансови институции в период на криза, което никак не е препоръчително и би разклатило сериозно икономиката ни, смятат финансовите експерти. Въпросът, който стои на дневен ред в този случай е, струва ли си за около 160 милиона лева очакван приход в хазната от такъв данък да се подкопае доверието в банковата система и да се постави на изпитание нейната стабилност?

Сива икономика

Не е ясно дали данъкът ще може да обхване приходите от сивата икономика, тъй като хората, които се занимават с такава дейност, обикновено не държат парите си в банки, тъй като там се следи за основанието за тяхното придобиване. Така на практика съществува риск с налога да бъдат обложени само изрядните данъкоплатци.

Двойно облагане

Би било добре да се намери адекватна уредба и на хипотезата, в която част от натрупаните в депозити средства са от положен труд. В този случай те вече веднъж са обложени с данък общ доход, и с облагането им повторно, този път чрез лихвите по депозитите, ще се окажем в положението на двойно данъчно облагане, което би било несправедливо спрямо тези потребители, а и за избягването на такива хипотези ЕС отделя много сили и средства.

Нови такси

Тъй като в изчисляването на новия данък и превеждането му в държавната хазна банката ще калкулира труда, вложен в тази дейност, а и цената на новия софтуер, необходим за целта, със сигурност ще се появи нова такса, която отново ще бъде поета от потребителите. За този аргумент също следва да се помисли в насока на намиране на някакъв компенсаторен механизъм, тъй като и в момента част от банковите такси и комисиони, освен големи по брой и размер, са обвити в непрозрачност.

Друг много важен аспект от бъдещия налог е запазването на банковата тайна. Изчисленията трябва да се направят така, че да не се компрометират личните данни на вложителите и да запазят тяхното доверие в банковата система, което също е едно предизвикателство както за законодателя, така и за търговския бранш.

Баланс

От особена важност е обществения дебат по темата, за да може законодателят да вземе един информиран избор в условията на криза, който да съдържа в себе си оправдан риск. Остава да изразим надежда, че експертите правилно са разчели плюсовете и минусите от такъв данък и въвеждането му ще бъде прецизирано с оглед съображенията за целесъобразност и социална справедливост. Ако това се случи, всички заинтересовани страни – държавата, потребителите и банките, ще извлекат заедно позитивите от раздвижването на икономиката у нас.

©2017 Асоциация на прокурорите в България