Мислили ли сте някога, че ще попаднете в нашенско село, в което се чува повече английска реч, отколкото българска? И то място, неразривно свързано с победоносни мигове от военната ни история? Полковник Серафимово е от онези райски кътчета, сгушени в полите на Родопите, от които не ти се иска да си тръгнеш...
Към момента там живеят осем английски семейства, които лятото стават двадесет. Имат си фестивал, който местните англичани организират, и привлича чужденци от цял свят. Къщите на поданиците на кралица Елизабет изглеждат по този начин...
Английско парти, атрактивна музикална и арт програма по време на фестивала събират островитяни и българи в една обща кауза за популяризиране на селото. Тогава те се смесват с ритъма на гайдата и тъпана, които чужденците за първи път опознават, смело пристъпвайки в ритъма на родопските хора. Тогава няма празна къща в селото, което е от помощ за местните. Още по-интересното е, че единствената кръчма в Полковник Серафимово, също е собственост на англичани, и волю-неволю, местен или не, трябва да поръчваш на английски. Не че няма да те разберат и с жестове. А и англичаните са научили имената на често поръчваните питиета - кафе, бира, ракия. Пивницата носи гордото име "Розовата къща" (The Pink House) и както можете да се досетите, целият й интериор и екстериор е боядисан в розов цвят. Тук можете да пийнете английски чай или вкусни специалитети от Острова. Розовата къща не е просто селска кръчма, а място с дух. Място, на което се организират изложби на американски и английски художници и други културни събития.
Интересен факт е, че собствениците на къщата са приютили петнайсетина бездомни кучета от селото, хранейки ги и превръщайки ги в миролюбиви четириноги. Сепаретата в къщата също са впечатляващи - рециклирани стари столове, маси и шатри, боядисани в розово и превърнати в уютно кътче за отдих. Мястото на тоалетната също е интересно решение - тя не се намира в къщата, а на петдесетина метра, близо до мегдана на селото, обозначена с грижливо написани указателни табели. Пред къщата на тучна ливада пасе кон, който е в очакване на желаещи за езда. Надписите в центъра на селото също са на английски език.
Село Полковник Серафимово носи името на полковник Владимир Серафимов.
Името му е светиня за Родопите. На 21.10.1912 г. на връх Средногорец командваният от него Двадесет и първи средногорски полк разбива турците и гарантира не само освобождаването на Родопите от османско иго, но и спасява местното население от клане, подобно на това в Батак. И то, след като нашето командване е преценило, че българските войници трябва да отстъпят към линията Пампорово - Рожен. Като че ли още кънтят думите на полковник Серафимов - "Да се отстъпи? Никога! Аз няма да отстъпя на турците селата, в които довчера бях посрещнат като освободител! На току-що освободения край, робството не ще върна пак! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!". В чест на славната победа, край селото е издигнат величествен мемориален комплекс, наречен "Родопската Шипка", който да напомня на идните поколения какви достойни българи е раждала нашата земя.
Сякаш подвигът на полковник Серафимов е запалил искрата у местните родолюбци да изобразят на фасади на къщи, беседки и други публични места, както неговият образ, така и този на Васил Левски, на Георги Чилингиров, гайдар, родом от селото, както и на други известни личности.
Неволно, обаче, в главата на мислещия човек нахлуват въпросите...След като българите масово напускат селото, заради липсата на препитание, ирония на съдбата ли е това, че точно англичани ще продължат да живеят тук, да поддържат и облагородяват селото като негови последни пазители, респективно да пазят патриотичната ни памет жива? Англичани, които не се интересуват от геополитика, за да знаят, че в исторически план Англия е била враждебно настроена към страната ни и е главен виновник за откъсването на живи парчета територия от нея...Островитяни, които са ценители на сливането с природата, и са продали скъпите си апартаменти в Лондон и Манчестър, за да живеят в хармония с нея и да свържат може би завинаги живота си с Родопите...И по същата тази ирония на съдбата, и сякаш за да докажат, че между политиката и човещината няма знак за равенство, хората от страната на Шекспир са подали ръка и на малкото останали местни българи, спонсорирайки транспорта им от селото до Смолян. Микробусът, наречен шеговито "Баби бус", защото е в улеснение на възрастните хора от селото, пътува два пъти месечно до Смолян на разноски на английските му жители.
Тук Брекзитът не е тема за разговор и не вълнува никого. Но за сметка на това традиция е сплотяването на българи и англичани да започва и завършва в "Розовата къща" по време на национални и лични празници. Напълно в духа на лозунга - "Светът е кръчма, да седнем на една маса!". Полковник Серафимово е място на мир и хармония между народите, един умален макет на това как трябва да изглежда ЕС в общочовешки и битов план.
Снимки: Авторът - Дон Вини
