Венцислав Петков
Всяко чудо за три дни. С тази поговорка може да се
идентифицират и упражненията на тема Закон за проституцията у нас. Мине се, не
мине време, заговори се за такъв законопроект, вдигне се медиен шум, а накрая
нещата остават само на фаза идеен проект.
Получава се така, че легализацията на проституцията е един
призрак, който броди из обществото през отделни периоди от време, всеки има
мнение за него, но никой не го е виждал наяве, и в същото време много хора ги е
страх да се изправят лице в лице и да говорят за него и да признаят, че такъв
проблем съществува.
Този своего рода феномен регулярно буни духовете у нас дори
при самото му споменаване, но така или иначе никой не се захваща да доведе
нещата с неговата законова уредба докрай.
Дали причините за довършването на законопроект за регулация
на най-древната професия се коренят в липсата на политическа воля, в сериозното
лоби на сводниците, пуснало корени сред политическия елит, в страха от
неконтролируема ескалация на платената любов, от който са обладани редица
отговорни фактори в държавата, или в нещо друго, ни е трудно да гадаем. Факт е
обаче, че и в тази сфера изоставаме сериозно от развитите демокрации, много от
които чрез строгата законова регламентация контролират най-древната професия и
акумулират приходи в хазната.
Аргументите “За”
На пръв поглед е повече от лесно да се посочат аргументи в
подкрепа на закон за проституцията. На пръв поглед изпъкват най-вече нуждата от
медицински контрол на проститутките, влизането на занаята в регистъра на
професиите със съответните трудови и осигурителни права за тези, които го
практикуват, и не на последно място строг контрол от страна на държавата с
недопускането на трафик на хора със сексуална цел и малолетни и непълнолетни
проституиращи момичета. От едната страна стои ползата за самата жрица на любовта
от гледна точка на здравето и правата, които тя би имала, а от друга за
държавата, която ще може да трупа приходи от данъци върху този тип доходи. По
този начин сексуслугите ще излязат от сивия сектор и приходите от тази дейност
ще са на светло. Смешно или не, но защо НАП да не върже касовите апарати на
бардаците и салоните за масажи, практикуващи тази дейност, със своята система?
Ето че примерът с бензиностанциите доказа своята ефективност откъм отчетност на
постъпленията.
Самият клиент също ще стане по-добре защитен от гледна точка
на здравето и сигурността си, когато плаща за такъв тип услуги, разчитайки на
строг медицински контрол и без да се опасява, че ще бъде обран, докато ползва
услугата.
Освен това ще се обособят и специални места, където да се
практикува занаята, а не жрици на любовта да примамват клиенти в потайни
кътчета, улици и входове, и без да замърсяват стотиците паркове и градинки и да
скандализират минувачите през тях.
С регламентацията на проституцията би могло да се ограничи и
сведе до минимум от страна на държавата на трафика на хора с цел сексуална
експлоатация. В професията биха останали хора, само които искат наистина да я
работят, а броят на тези, които практикуват насилствено най-древната професия
ще бъде сведен до незначителен минимум. Ще бъде дадена възможност на тези,
които искат да излезнат от професията, да го направят по-лесно и безболезнено,
защото е известно, че излизането от професията на много от жриците, обвързани
със сводници, крие рискове за техния живот и здраве.
Не на последно място ще се сложи край и на практиката
служителите на реда да прибират за едно денонощие просититутките по чл.329 от
НК за получаване на нетрудови доходи по неморален начин и после да ги пускат.
Тази разпоредба е твърде остаряла, тя е реминисценция от социлистическото право
и не отговаря на условията на съвременния живот у нас в момента.
Клиентите на проститутките, предпочели услугите на уличните
жрици, при сегашното положение на липса на законова уредба, също стават обект
на преследване от страна на служителите на реда. Нерядко на тях им се налагат
административни наказания по Указа за борба с дребното хулиганство, а в някои
случаи дори им се повдигат обвинения за хулиганство по чл. 325 от НК за секс на
публично място, което се третира като нагло и безсрамно действие, извършено с
“изключителна дързост или цинизъм”. Подходът на Швеция, в който чрез
инкриминирането на плащането за секс и ползването на секс услуги се гони
ограничаване на проституцията, очевидно е краен вариант и неприложим с оглед на
местните условия у нас.
Накратко казано, ще се сложи ред в настоящия хаос в
условията на липса на законова уредба на това явление, което създава привилегия
за едни, неравностойно положение за други и възможност за превратно тълкуване
на закона за трети.
Аргументите “Против”
Няма еднопосочни неща и когато има аргументи “за”, винаги се
намират и такива “против”. Най-вероятно в тази категория ще минат блюстителите
на моралния ред в държавата, които твърдят, че трябва да се мине към пълна
забрана за проституцията.
В такава теория би имало логика, стига обаче социалната
структура на обществото да е в нормален порядък и да може да предложи по-добри
алтернативи за друг тип трудова дейност на проститутките. Такъв ход обаче
задължително минава през структурни реформи в социалната и образователната
сфера, както и в увеличаването на възможностите за ефективна интеграция на
малцинствата. Очевидно е обаче, че на този етап държавата е безсилна да се
справи с безработицата и със социалния недоимък. Все повече млади хора от
всякакви етноси отпадат от училище, поради невъзможността техните родители да
си го позволят финансово. За тях улицата и платения секс е спасението,
сламката, за която са се хванали, за да не потънат в дълбоката тиня на липсата
на перспектива у нас.
Като друг аргумент против би могъл да се изтъкне
евентуалната аморализация на обществото у нас и минаването от плоскостта на
свободата в тази на свободията. Съдейки от развитието на обществените отношения
у нас обаче с тъга можем да кажем, че обществото ни отдавна вече е загубило
здравите си патриархални и в същото време консервативни морални устои, които са
го държали живо през всичките тези векове на съществуване.
Като мотив против легализацията на проституцията се изтъква
и евентуалното превръщане на страната ни в този случай в топ дестинация за секс
туризъм. Но веднага поставяме насреща силен контрааргумент – нима ежедневно
гръцки граждани не пълнят Сандански и Петрич с цел да намерят евтин секс, а
британци и скандинавци Северното и Южното Черноморие със същото намерение?! И в
момента не са рядкост случаите, когато гръцки и английски туристически агенции
рекламират България като дестинация на “евтините жени и евтиния алкохол”.
Очевидно е, че аргументите в полза на легализацията на
платените секс услуги надделяват. Има налице и положителен чужд опит в
законовата уредба на платените секс услуги, от който можем да се поучим и да го
съобразим с местните условия. Важно е обаче в един нов закон и легализация на
проституцията да бъде намерен балансът и по отношение на сводниците и да се
преосмисли и преформулира наказателната отговорност спрямо тях, тъй като
момичетата, практикуващи тази дейност ще се нуждаят от охрана.
В заключение сме длъжни да кажем, че правилната правна
регулация от страна на държавата на проституцията в обществото не минава през
неговата агресивна и тотална забрана и превръщането й в престъпление, защото по
този начин отново би била симулирана сивата икономика и извършването на тази
дейност “на тъмно”. Нито пък през прекалено либералния подход на страни като
Холандия и Тайланд, тъй като той би бил в разрез с традиционно установените
етични норми на морал и поведение, върху които се крепи правото ни.
Нека завършим с това, с което трябваше да започнем. Думата
проституция има латински произход и означава “на показ”. В този смисъл, без да
се крием и без да шикалкавим, нека извадим на показ аргументите “за” и “против”
това явление, нека се организира публична дискусия във възможно най-широк
формат с участието на представители на всички заинтересовани страни, за да се
намери нужният баланс и да се доведе до край вече започнатото дело за законова
уредба на проституцията и се сложи веднъж завинаги край на всички спорове и
спекулации по тази тема.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар