Венцислав Петков
Идеята за задължителното военно обучение в средните училища
нажежи не само политическите страсти, но предизвика и крайни реакции сред
тийнейджърите и техните родители. Един срещу друг застанаха привържениците на
формирането на ред и дисциплина у подрастващото поколение срещу хората, които
смятат, че епохата на Студената война и нуждата от знания за това как се държи
автомат “Калашников” са безвъзвратно отминали. Настоящата статия има за цел да
разгледа аргументите на едната и другата страна, предлагайки на читателите сами
да преценят както градивните характеристики на тези идеи, така и негативните им
оттенъци.
Аргументите “за”
Най-сериозният аргумент на привържениците на въвеждането на
часове по военно обучение в учебната програма на гимназистите се заключава в
повишаването на военната култура с цел защита на държавата. На скептиците,
които биха казали, че бидейки член на НАТО, ние сме застраховани от военни
нападения те отвръщат, че тероризмът се засилва в световен мащаб и респективно
нараства и нуждата от реакция срещу него. Ако нямаш собствена армия, ще храниш
чужда, припомнят народната поговорка те. Тезата си тази група хора мотивират с
факта, че въпреки високотехнологичното военно оборудване нуждата от човешкия
фактор не е отпаднала напълно. За съжаление, няма застраховка от войни в
бъдеще, сочат още те и добавят, че интересите на големите държави винаги са се
преплитали, създавайки почва за горещи точки и наличие на конфликти. Освен
това, те напомнят и за духа на историческите традиции, които повеляват да се
поддържа силна армия и набор от обучени във военно отношение хора. Преди един
век българската армия е била най-подготвената след тези на Великите сили. Сред
тази група привърженици попадат най-вече бивши и настоящи военни, полицаи,
както и определени политически кръгове.
Вторият силен аргумент на поддръжниците на военното обучение
притежава по-голямо практическо измерение от първия. Той се корени във
формирането на чувство за ред и дисциплина, както и за родолюбие и отговорност
сред подрастващото поколение. Публично известен факт е, че немалка част от
учениците в гимназиалните класове не са достатъчно последователни и подредени
както в училище, така и в живота. В действията им има известен хаос и
демотивация, породени донякъде и от трудните условия на живот в страната, с
голяма доза съжаление отбелязват учители и психолози. В голяма част от младото
поколение се изгуби чувството за принадлежност към държавата, за дълг и
отговорност пред родината. Масово сред младежите битуват мнения от типа, че
“държавата нищо не ни е дала, защото ние трябва да се хабим за нея”, както и,
че “няма смисъл да влагаме усилия в живота, работата и учението, защото така
или иначе всичко е уредено предварително и усилията ни ще отидат напразно”.
Този силно негативно натоварен образ на държавата в очите на подрастващите може
да бъде успешно променен с теоретически и практически часове по военно
обучение, смятат специалистите в тази област.
Физическа активност
На следващо място, друга негативна тенденция, която се
наблюдава у немалка част от тийнейджърите е, че те се отучиха да спортуват.
Вместо да влизат в спортните зали, те предпочитат стоенето с часове в
компютърните зали или у дома, отдават приоритет на купоните, цигарите,
алкохола. Часовете по физическо възпитание се оказват недостатъчни, за да
застанат на пътя на пороците и нездравословните навици. В резултат на това
случаите на депресии, затлъстяване, на гръбначни изкривявания и други здравни
проблеми от ранна възраст вече не са рядкост, а формирането на вредните навици
у младежите оставя отпечатък за дълго време и дори за цял живот у тях, считат
лекари и експерти. Поради това те са на мнение, че физическата активност по
време на часовете по военно обучение ще доведе до намаляване на риска от
появата на вредни навици и проблеми с килограмите при учениците, като в същото
време ще ги направи по-устойчиви психически на стреса и другите житейски
проблеми, въплъщавайки поговорката “здрав дух в здраво тяло”.
Съчетание
Не на последно място, ако военното обучение се съчетае с
практическо обучение по гражданска защита и бъде насочено към придобиване на
умения за оцеляване в екстремни условия, то това ще бъде безценен опит за
учащите, смятат привържениците на идеята. Голяма част от младежите не са се
откъсвали от градската среда и поради това не притежават умения за ориентиране
и оцеляване извън нея. По този начин те ще се научат как се реагира при
кризисни ситуации – пожари, наводнения, земетресения, оказване на първа помощ
при катастрофи и др. С придобитите такива умения те ще могат да реагират
хладнокръвно на подобни ситуации, а не да се подават на паниката, която е лош
съветник в такива ситуации. По този начин подрастващите ще могат да бъдат
полезни не само на себе си, но и да спасят човешки живот, ако се наложи,
мотивират се привържениците на военното обучение.
Експертите изтъкват и още един аргумент в подкрепа на тезите
си – чрез военното обучение да мотивират желаещите да завършат военни училища и
да направят кариера в армията да се ориентират от по-рано и да се запознаят със
задълженията и отговорностите, които биха имали, практикувайки тази професия.
Тезите “против”
Един от основните аргументи срещу идеята за военно обучение
е неговата безпредметност с оглед на факта, че то е реминисценция от миналото и
съвременната действителност вече не отговаря на представите за водене на военни
действия чрез жива сила. Тук се прибавят и действащите клаузи за всеобща защита
от страните -членки на Северноатлантическия договор (НАТО), които са в
състояние да гарантират мира и според противниците на идеята обезсмислят
влагането на средства във военното обучение. Друг съществен мотив на хората,
които са срещу това предложение, сред които се открояват най-вече родители на
ученици и психолози, е опасението им, че рискът от инциденти по време на такива
обучения, включващи сглобяване и разглобяване на оръжие, не е сведен до минимум
и присъствието на експертите в часовете или извънкласните мероприятия не може
да гарантира напълно безопасността на учениците. Като примери те привеждат
наличието на стотици нелепи случаи с войници по време отбиването на редовна
военна служба у нас.
Факторът загуба на време също играе своята роля тук, като в
допълнение се изтъква, че учениците губят ценно време в усвояването на знания и
умения, които няма да имат практическо приложение, вместо през това време да
учат чужди езици, например.
Противниците на идеята са на мнение още, че редът и
дисциплината на подрастващото поколение не са и не могат да бъдат приоритет
само на военното обучение, като за тази цел има и други мирни, невоенни методи
- например спорт, култура и други масови мероприятия.
Лобизъм
Противниците на идеята съзират силна доза лобизъм в подобни
законови промени, която цели да намери работа на пенсионираните полковници и
другите висши военни кадри от резерва. Според родители на деца и психолози
заплащането на такива експерти, които да водят учебните часове по военно
обучение, ще натовари неимоверно много и без това изтънелия бюджет на
Министерството на образованието, който същевременно е доста по-малък от този на
Министерство на отбраната. Тези пари биха могли да се използват за културни и
спортни дейности, вместо за такъв тип обучения, смятат още те. Такъв закон със
задължително военно обучение тества нагласите в обществото и оставя вратичка за
връщането на задължителната наборна служба, опасяват се самите младежи и
техните родители.
Формулата
Идеята за въвеждането на военно обучение предизвиква спорове
не само откъм съдържание, но и откъм форма. Една част от експертите искат тя да
бъде задължителен предмет в средните училища, а друга част са на мнение, че
формата на обучението трябва да бъде т.нар. СИП – свободно избираем предмет
само за учениците, които желаят да го изучават. Другото разделение идва от
предложението часовете да са през лятната ваканция, което се посреща на нож от
учениците, а срещу него стои идеята то да бъде в рамките на двата учебни срока.
Някои специалисти са на мнение, че подобно начинание има смисъл само под
условие – ако е осъвременено и съобразено с параметрите на военните технологии
и тактики в наши дни.
Изводите
Военното обучение не трябва да бъде плоскост за разгорещени
спорове и разделителна линия между различните социални групи в обществото.
Трябва да се търсят допирните точки на двете становища и да се намери полезната
формула за ученици, родители, за обществото и държавата като цяло. Засега
надделява схващането, че някаква форма на обучение по военно дело или поне по
гражданска защита сред подрастващите все пак трябва да има, независимо дали със
задължителен или с доброволен характер. Най-балансирана до този момент изглежда
комбинацията от знания по военна теория и най-основни практически военни
похвати, съчетана задължително с умения за реакция при кризисни ситуации и
оцеляване в екстремни условия. Задължително е, обаче, беседите и практическите
упражнения да се обогатят с новите достижения във военното дело, а не да се
разчита на знанията и опита от преди половин век, които няма да бъдат
припознати от учениците. Експертите, които ще преподават тези часове трябва да
направят така, щото гимназистите да придобият усещане за работа в екип, за
солидарност и взаимопомощ, които качества ще им бъдат полезни за бъдещата им
реализация в което и да е професионално поприще. По този начин ще се постигне
както дисциплиниращ ефект, формиращ чувство за патриотизъм и принадлежност към
родината, така и умения за справяне в трудни ситуации, полезни както на
учениците, така и на хората, изпаднали в беда, които имат нужда от помощ.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар