Венцислав Петков
Идеята за данък върху печалбата от хазартни игри, придобил
популярност в публичното пространство като данък “тото”, се появи в публичното
пространство като естествено продължение и допълнение на замисления налог върху
лихвите по депозитите. Новият десятък ще се калкулира като 10% ставка от всяка
печалбата, които организаторът на хазартната игра ще удържа за сметка на
печелившия, т.е. последният ще получава с 10% по-малко от стойността на
печалбата. Целта е облагането да обхване тотото, лотото, бингото, рулетката,
игралните автомати, “Еврофутбол” и други игри.
В ситуацията на икономическа криза все повече българи
посягат към хазарта, надявайки се по този начин да закърпят икономическото си
положение. Какви рискове обаче крие новият данък?
Диференциация
Както и при десятъка върху лихвите по депозитите, така и
тук, би било редно да се направи разграничение и да се облагат само печалбите
над определен размер, например над 5000 лв. Не би било справедливо
тотомилионерите и спечелилите тройки или четворки от тотализатора да бъдат
обложени с еднаква ставка. От друга страна, само сума от този порядък в крайна
сметка оправдава и разходването на време и средства по събирането и
калкулирането на този данък от страна на държавата и организаторите на хазартни
игри. Ако се допусне облагането на печалби в размер на 5 и 10 лв., това би било
ненужно административно разточителство от страна на законодателя, но не и
реална мярка за увеличаване на приходите в хазната.
Капиталите на светло
Мотивите на законодателя за въвеждането на налог върху
печалбите от хазарт звучат резонно. По този начин се прави решителна крачка по
пътя на борбата с прането на пари и изваждането на светло на капиталите с
неясен произход, които биха могли да се декларират като печалби от хазарт.
Мнозина може би си спомнят смутните години в зората на демокрацията, когато
определени лица изкупуваха печалби от тотото, в опитите си да легализират
незаконно натрупаните парични средства. Сега времената вече са други, но прането
на пари продължава да е голямо предизвикателство пред властите.
Нужда от дефиниция
Както при всяка нова идея, така и в тази хипотеза,
законодателят е изправен пред предизвикателството на практическите усложнения.
Едно от тях е какво точно е печалба. Трябва да се даде ясна и точна дефиниция
на този термин, за да бъде прецизно и данъчното облагане. Интересен въпрос
поставя следната хипотеза. Един потребител си закупува чипове за игра на
рулетка в казино в размер на 100 лв., но изхарчва само 50 лв. от тях, а
останалите 50 лв., решава да си ги осребри, тъй като не желае да играе повече.
Този потребител рискува да бъде обложен с данък върху оставащите му 50 лв.,
защото законът би ги третирал като печалба. А всъщност това са неговите
неизхарчени пари.
Затруднения
Ако не се въведе минимален праг на печалбата от
законодателя, спечелилите тройка от тотото, например, след облагането с данъка
ще получат напълно като печалба напълно символична сума, понякога и жълти
стотинки, а именно техният брой е най-голям. По този начин освен, че ще откаже
доста от хората да играят тото, ще направи изплащането на печалбите
нерентабилно, защото ще се пилеят много средства и време от страна на държавата
във връзка с калкулирането на този данък.
Освен това, всеки печеливш от тотото трябва да пази
бележката за авансово удържания данък и да я прилага към годишната си данъчна
декларация. Ако човекът играе тото всяка седмица, ще му се налага да пази
купища бележки, което в крайна сметка се превръща в една ненужна бумащина. Ако
пък от тотопункта или друг обект, където се играе хазарт издават хиляди такива
бележки, то и разходите им за тонер и мастило биха нараснали неимоверно много.
Да не говорим за факта, че работата на служителите в пункта ще се увеличи, а
оттам вероятно ще пострадат и качеството и бързината на обслужването. Тогава и
опашките за хляб и други продукти от средата на 90-те ще се считат за малки, в
сравнение с тези, които ще се образуват пред пунктовете.
Можем да си представим как бюрото на един данъчен служител
ще бъде затрупано с купища бележки за изплатени печалби на ниска стойност. Едва
ли данъчната администрация у нас притежава капацитета за извършване на такава
дейност. По-лесен вариант ще бъде, ако държавата да си удържа данъка директно
от тотализатора, за да не бъдат затруднени потребителите.
Ръст на незаконните залагания
За да се избегне плащането на такъв и с цел да бъдат
привлечени повече на брой клиенти, вероятно нелоялни търговци или физически
лица ще започнат да организират незаконни залагания. Съществува риск част от
самите потребители сами да бъдат увлечени от възможността да излязат от
казината и игралните зали и да залагат на черно, тъй като печалбата им няма да
бъде облагана с данък. Интернет предлага достатъчно различни начини за залагане
на суми срещу търсене на печалби, които да бъдат замаскирани така, че да не се
превърнат в обект на данъчно облагане.
Предстои да видим дали очакваните приходи от този налог в
размер на 7-8 милиона лева ще оправдаят задвижването на държавната машина във
връзка с калкулирането и административното обезпечаване на този налог. Времето
ще покаже и дали налогът ще постигне основната си цел – да извади наяве
незаконните капитали, или пък ще създаде още по-голями трудности на властите
във връзка с предотвратяването и разкриването на незаконните залагания. При
всички случаи вкарването в ход на бюрократичните маневри по събирането на
данъка трябва да бъде съпроводено с максимално улеснение за потребителите и
съобразено с позицията и моментните възможности на търговците от сектора.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар