Височайшата титла архонт явно не е единствената, което може да се купи у нас, след като се оказва, че срещу определена сума пари може да се придобие и българско гражданство. Това става ясно от готвения проект за промени в Закона за българското гражданство. В него се предвижда, че който инвестира 200 000 лв. у нас, ще придобие възможността да получи гражданство по облекчена процедура. Анонсираните мотиви са привличането на повече чуждестранни инвеститори.
Всички ние се надяваме това да се случи, за да могат повече българи да работят при европейски условия на труд и заплащане, и в крайна сметка, за да могат повече нашенци да търсят препитанието си у нас, а не на трудовия пазар в чужбина.
Капан за противоречие с Конституцията
Въпреки че следва международната практика в тази област, подобна формулировка крие и някои подводни камъни, на които ще се спра в настоящата статия. Първо, тази промяна щяла да се впише в специална наредба по думите на финансовия министър Дянков. С оглед на това съществува риск да се изпадне в ситуация на противоконституционна законова промяна. Както е известно, член 25, ал.6 от Конституцията казва, че “редът и условията за придобиване на българско гражданство се определят със закон”. В този смисъл не може законът, който урежда тази материя, да препраща към подзаконов акт. Едва ли вносителите на закона целят да бъдат въвлечени в противоречащ на върховния закон водевил, затова е добре такава разпоредба да бъде прецизирана и отразена в закона, а не в подзаконов акт.
Риск от пране на пари
Вторият риск, който излиза наяве, се корени в изключването на възможността за проследяване произхода на тези пари. Това от своя страна създава благоприятна предпоставка за легален начин за пране на пари и осигураване на възможност за много криминални елементи от чужбина да влязат през парадния вход в ЕС. В интерес на националната сигурност е този облекчен ред за придобиване на гражданство чрез плащането на 200 000 лв. да не се превърне в индулгенция срещу обстойните проверки от ДАНС и полицията, които се извършват спрямо всеки кандидат за наш паспорт.
Нуждата от дефиниция
С още по-голяма сила изпъква аргументът за дефинирането на понятието инвестиция и вписването на сфера, в която да бъдат вложени тези средства, за да се избегнат както прането на пари, така и формалното спазване на признака за наличие на 200 000 лв като инвестиция. Разбира се, законът не може да бъде изчерпателен и да обхване всички възможни хипотези. Но ако се запише например, че вложението трябва да бъде направено в областта на науката, културата, здравеопазването, производствената дейност, за благотворителни цели или друга общественополезна дейност, до голяма степен би се ограничила възможността хора, които притежават недвижими имоти, магазини или луксозни коли на тази стойност, да получат даром възможността да кандидатстват по облекчената процедура за българско гражданство. Тук трябва да се обърне внимание и върху факта, че с оглед новите икономически условия у нас и в Европа, 200 000 лв. е твърде нисък финансов праг за наличие на инвестиционно намерение. Тези пари се влагат от много английски туристи за апартаменти на Черноморието или в планинските ни курорти, от чужденци за отварянето на шивашки цехове с 5 души работници и др., но това прави ли тези хора инвеститори по смисъла на целените промени в закона? По-важният резултат, който трябва да се цели в случая от законодателя, е филтрирането на кандидатите за гражданство само до тези, които наистина отговарят на всички критериите и са направили своята инвестиция в името на общественополезна цел, а не такава, обладана от частни или корпоративни интереси.
За да не се обезцени съвсем процесът на даване на гражданство и да се превърне в публична покупко-продажба на български паспорти с цел кърпене на дупките в изтънялата държавна хазна, спрямо чуждите инвеститори би било добре да се изискват и създаване на фирма у нас, създаване на определен брой работни места, данъчен адрес в България и прочие други критерии, които да установят реалността и изключват фиктивността на инвестицията.
Необходимостта от други критерии
Не е за пренебрегване и фактът, че изискванията за минимален праг на инвестицията следва да бъдат придружени и от други критерии. В тази насока похвално е решението на законодателя в промените на закона да се въведе изпит по български език на кандидатите за наши паспорти, установяващ нивото на поне елементарна езикова грамотност. Призивите за отпадане на този вариант с оглед на факта, че английският език е достатъчен, изглеждат неудачни на фона на факта, че гражданството е правна връзка между лицето и Република България, в която официален език е българският, а не някоя друга държава.
Уместно би било, обаче, този изпит да бъде придружен и с писмено или устно препитване за основни познания за правата и задълженията на българските граждани съгласно Конституцията на Република България. Заобикалянето на тези два критерия в последно време доведе до обезценяването на стойността на българското гражданство, както и до неоснователното му получаване от знайни и незнайни спортисти и бизнесмени чрез формулировката “особени заслуги” в съответната област. А под тези заслуги, които нямат обективен признак и обществен характер, в повечето случаи се криеха чисти лични или корпоративни интереси. Да не говорим, че хиляди македонци получиха по облекчен ред наше гражданство, само за да пътуват свободно в Европа, а част от тях водят ожесточена антибългарска пропаганда в техните медии и в публичното пространство. Тези факти идват да покажат, че количественият критерии не винаги е най-добрият съветник що се касае до получаването на гражданство. Важно е не да се тупаме в гърдите, колко чужденци са станали българи и са напълнили хазната, а от тях да бъдат избрани най-достойните и в крайна сметка да бъдат защитени и националният интерес, и националната сигурност.
Не е ясно също така дали няма да изиграе негативна роля относно стимулирането за получаване на гражданство предвиденото изискване за гражданите извън ЕС да се отказват от досегашното си гражданство. Причините да не го правят, може да са различни – наличие на особен статут или привилегии в държавата им по произход и т.н.
Предстои да видим дали кандидат-българите няма да се чувстват притиснати по този начин, и в ситуацията на принуда да не изберат този вариант.
Изразяваме надежда, че с промените в закона ще се преодолее един от основните недостатъци в процедурата за даване на гражданство, а именно нейната бавност. В повечето случаи тя тече няколко години, а заявителите често са в неведение за движението на техните документи през този период. Добра е идеята за създаване на електронни регистри, където всеки кандидат за гражданство да следи развитието на неговия случай.
Като положителен напредък в новите промени в закона следва да се отчете и създаването на опростена процедура за придобиване на гражданство от лица, чийто съпрузи са български граждани. Това е крачка напред по отношение на спазването и зачитането на човешките права, тъй като досега общежитието за бежанци в Бусманци и другите заведения от подобен тип у нас изобилстваха с личните драми на хора, които са подложени на гонени от страната и подложени на репресии, без да могат с години да се видят с децата и съпруги(зи)те си, тънейки в бюрократичните неуредици.
Не можем да не си сложим ръка на сърцето и да кажем, че едва ли някой крупен инвеститор ще дойде у нас с водещата цел да получи българско гражданство. Преди всичко той ще иска своего рода ухажване от държавата, а именно благоприятна почва за развиване на бизнес, данъчни облекчения и др. привилегии, като гражданството бъде само един бонус за него. В този ред на мисли преди приемането на промените в закона в завършен вид е добре държавата да се замисли как да осигури и оптимизира тези възможности.
Преди да внесе окончателният текст на промените, законодателят сам за себе си трябва да реши дали напълването на хазната или националната сигурност и интереси са по-голям приоритет, и съответно как да промени и прецизира закона така, че да намери баланс между тези два фактора. Защото показвайки в крайна сметка, че оценяваме високо и съблюдаваме строго факта на придобиването на българско гражданство, ще бъдем оценени по достойнство и от другите страни по света.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар