Венцислав Петков
Все повече хора се превръщат в жертви на нелоялни практики
от страна на фирми за събиране на вземания, били те реално съществуващи или
фантоми. Трудно е да се разграничи коя компания в бранша действа легално и коя
отвъд границите на законността. Обяснението на пръв поглед е логично – липсва
правна уредба, която да урежда дейността на колекторските фирми. Затова и
методите, прилагани от тях, варират от любезни телефонни обаждания до
рекетьорски похвати под формата на заплахи или упражняване на принуда. Понякога
те са насочени не само към длъжника, но и към негови близки или роднини, чийто
адреси или телефони са били намерени от недобронамерени играчи в бранша.
Благодатната почва
Най-често банките и мобилните оператори продават несъбраните
от потребителите си вземания на такива фирми. Обикновено това са суми по
кредити или сметки за телефонни услуги, плащания по които не са правени от
клиентите в сравнително дълъг период от време. Продавайки тези пакети от лоши
вземания на колекторските фирми на по-ниска цена, за последните остава рискът
да съберат пълният размер на вземанията, за да си възвърнат вложената
инвестиция. Тънкият момент тук е, че компаниите, които продават дълговете си,
много често не уведомяват за цесията клиентите си нито в писмена, нито в устна
форма. Така потребителите тънат в неведение, докато не получат обаждане или
писмо за наличие на задължение от нова за тях, трета страна по спора. Стига се
и до абсурдни ситуации. Така например, регистрирани са случаи на прекратени
преди години договори с мобилни оператори, които не са заявили навременно
претенциите си към потребителите и са анулирали договора си с тях. Впоследствие
мобилните оператори са установили свои вземания по несъществуващия вече
договори и са продали дълга на колекторска фирма, без да уведомят за това
длъжника. По този начин, мотивирани от платената висока цена за изкупените
дългове, фирмите, практикуващи тази дейност често прекрачват прага на разумните
преговори с клиентите, използвайки различни прийоми, съдържащи най-вече
психологически тормоз.
За нарастване на броя на фирмите в сектора роля играе и друг
фактор. Той се състои в невъзможността на една част от компаниите, които
продават вземанията си, да обезпечат създаването на едно ефективно вътрешно
звено, което да се занимава с жалби на потребители. Това изисква допълнителен
финансов ресурс – обучение на служители, създаване на телефонни центрове за
обслужване на клиенти, внедряване на специализиран софтуер и др. Съчетани с
икономическата обстановка у нас в момента и големия брой необслужени кредити и
сметки за битови и комунални услуги, тези фактори осигуряват една благоприятна
почва за функциониране на фирми с подобен предмет на дейност.
Грешките на потребителите
Тъй като ситуацията с намесата на колекторска фирма често е
шокова за потребителите, те допускат грешки в процеса на разговорите със
служители на такива компании, които могат да им причинят много главоболия
впоследствие. Така например, често се предоставят лични данни по телефона, било
то собствени, или на близки хора, подписват се документи, като записи на
заповеди и други, без потребителят да е наясно със съдържанието им и т.н. За
съжаление всичко това се прави без хората да се уверят с кого разговарят
насреща, и дали фирмата, която се представя за купувач на съответния дълг
наистина притежава необходимия лиценз и оторизация да извършва такава дейност,
както и дали реално е закупила техния дълг. При това положение рискът да се
предоставят лични данни и доверчиви потребители да се задължат към мними
кредитори е огромен. Преди да пристъпи към погасяването му, потребителят трябва
да се увери в процеса на преговорите с колекторската компания, че задължението
е безспорно установено по основание и размер, както и че гласовете по телефона,
които го подтикват към плащане, не са анонимни. Той е в правото си да поиска да
му бъдат представени лицензи, разрешителни, договори за цесия и други
документи, удостоверяващи дейността на събирача на дългове. Освен това
потребителят има право да договаря и да постигне споразумение за разсрочено
плащане с фирмата, на която реално дължи пари, като по този начин си спести
по-висок размер на дълга с калкулираните в него такси за услугата от страна на
колекторската компания.
Как действат компаниите
Известно е, че фирмите за събиране на вземания най-често
прилагат няколко подхода в своята дейност. Първият етап е в т.нар. меко
събиране на дългове, изразяващо се в телефонни обаждания, писма, SMS съобщения
към длъжника за съответната сума. Ако този подход не сработи, се преминава към
втория етап – посещения на място, които включват навестяване на длъжника в
неговия дом или на работното му място с цел провеждане на преговори лице в
лице. Ако и този подход не даде резултат, колекторската фирма може да пристъпи
и към правно събиране на дълга, като си осигури услугите на адвокат и заведе
съдебно дело срещу длъжника. Разходите за адвокатски хонорар, държавни такси и
консултантски услуги в такива случаи се добавят към дължимата от длъжника сума.
При наличие на съдебно решение, съдебният изпълнител има
право да изиска информация за имуществото на длъжника, да наложи запор на
банковите сметки или на заплатата му, да направи опис на движимите и
недвижимите вещи и да ги продаде на съответно на търг или публична продан, с
оглед удовлетворяване вземанията на кредитора.
Проблемите в бранша
На първо място изпъква липсата на правна уредба на
извършваната дейност, както стана дума по-горе. Ето защо час по-скоро трябва да
се създаде специален закон, регулиращ тази сфера. На второ, място, трябва да се
подобри сдружаването сред самите колекторски фирми в насока към по-голяма
масовост и представителност. И сега съществува браншова асоциация на
колекторските фирми, но в нея членуват едва осем правни субекти, докато
развиващите такава дейност компании са в пъти повече. Членството на повече
фирми в единно централизирано формирование от такъв тип би гарантирало в
по-голяма степен интересите и на задължените лица, и на кредиторите, а освен
това би създало впечатление за по-голяма сигурност и прозрачност. Още повече,
че възникналите проблеми в процеса на събирането на вземания в такъв случай
биха могли да се решават ефективно на браншово ниво чрез отработване на
механизми за разглеждане на потребителски жалби и вътрешен контрол спрямо
членуващите фирми, без да се стига директно до ангажирането на държавата чрез
органите на прокуратурата и полицията в такива спорове. Ефективната
саморегулация на сектора би разтоварила от плещите на държавата немалък брой
досъдебни и съдебни производства, които поглъщат финансов и времеви ресурс на
съдебната система. Може да се върви и по вече утъпкана пътека, по сходен начин,
по който това става в Нотариалната камара или Камарата на частните съдебни
изпълнители, например, които имат добра организация и успешно реагират на жалби
от страна на недоволни клиенти чрез проверки и образуване на дисциплинарни
производства при констатиране на нарушения. Доказано е в практиката, че
механизмите на саморегулация в браншовата сфера дават много по-добри резултати,
отколкото наложената регулация отвън. Затова, обаче, е необходима много строга
организация. Самият сектор трябва да прояви решителност и да се отърси от
сивите елементи вътре в него. Колкото по-голям е броят на членовете на
представителната браншова организация, толкова по-голяма ще бъде и гаранцията
за спазването на действащия Етичния кодекс, приет от настоящите членове на
асоциацията. В случай, че механизмът с доброволното членство не даде резултат,
може да се помисли и за задължително членство като условие за упражняване на
дейността, след като се чуе мнението на всички заинтересовани по проблема
страни.
Налице е и друг проблем, касаещ човешкия фактор в
колекторските компании. Презумира се, че голяма част от служителите на тези
фирми владеят добре психологическите похвати и механизми на ефективните
доброволни преговори, преминали са специално обучение за тази цел, но
практиката показва, че това далеч не е така и недобронамереният тон, стигащ
понякога до заплахи, съвсем не е рядкост. Това говори за нужда от повече
средства за обучение на кадровия ресурс във фирмите от сектора, с оглед
повишаването на уменията и квалификациите на техните служители. В крайна сметка
представата за една фирма се гради и на компетентността и похватите в работата
на нейните служители.
Изводите
Фокусът на проблема не трябва да бъде дейността на фирмите
за събиране на дългове сама по себе си, тъй като пазарът определено има нужда
от тяхното съществуване – нараства делът на несъбираемите вземания с оглед
икономическата обстановка не само у нас, но и в световен мащаб.
Предизвикателството пред държавата и пред самия бранш се крие в създаването на
гаранции за прозрачност и законосъобразност на дейността на колекторските фирми
съгласно нормативно установени правила и наличието на специален орган в или
извън този сектор, който да осъществява контрол над дейността им. Когато
проблемите пред тази сфера бъдат преодолени и тя започне да играе ролята на
медиатор, на балансьор между интересите на кредитора и длъжника, без да
проявява уклон към някой от тях, тогава ще се усети пълноценно и ползата от
дейността на колекторските фирми не само за двете страни по спора, но и за
обществото и държавата, както тя се усеща в момента в страните от Западна
Европа.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар