Паркирането в центъра на София никак не е лесна работа в обстановката на безразборно паркирали коли и липса на паркоместа. То изисква някакъв особен вид знания и умения, хитрост и съобразителност, които не се учат в училище или университет. Понякога е въпрос дори и на фокусничество или чист късмет, друг път е загубена кауза и за най-опитните и съобразителни шофьори. За съжаление хаосът с паркирането и трафика в столицата е огледален образ на случващото се в нашето общество като цяло.
След всяко нововъведение във връзка с паркирането в синята зона на столицата настават бурни вълни от одобрение и неодобрение. Софиянци и работещи в столицата се разделят на два враждуващи помежду си лагера – едните в подкрепа на промените, а другите твърдо против тях, които взаимно се обвиняват в наличието на законови привилегии за едната от двете групи.
Подобно е и положението след готвените промени в Наредбата за организацията на движението в Столична община, където зоните за паркиране се разделят на синя и зелена. Тезите и на двата лагера са, че са обект на дискриминация чрез въвеждането на платено постоянно, респективно по-скъпо почасово паркиране в центъра на столицата.
Целите на промените
Афишираната от общинската власт цел за намаляване на автомобилите в центъра
сама по себе си трябва да е приоритетна за администрацията на всяка европейска столица. Редът и чистотата също са задача №1 за общинските власти. Изброените неща впрочем са отколешна мечта и на поколения софиянци, които не искат да се прескачат с автомобили по тротоарите и зелените площи, желаят да се разхождат спокойно и да карат необезпокоявано велосипедите си. Тези цели могат да бъдат постигнати и с други мерки, на които ще се спрем по-надолу в настоящата статия.
Съпротивлението на живущите в центъра на София граждани, намиращо израз в протестите срещу промените, е насочено срещу т.нар. винетен стикер за постоянно паркиране, който осигурява правото на паркиране в опреден обсег до жилището по постоянен адрес. Тяхната основна теза е, че цената на този стикер от 150 лв. за синя зона, респективно 100 лв. за зелена зона е един своеобразен данък, който е незаконен по своя характер. Ако се вгледаме в уредбата на паркирането в европейските столици обаче ще установим, че живеенето в центъра е скъпо удоволствие и не е по джоба на всеки. То, освен привилегия е и голяма отговорност. Поради обърнатата социална пирамида у нас в центъра на София живеят много бедни и социално слаби граждани, както и пенсионери. Заплащането на такава такса от тяхна страна би нарушило неимоверно много баланса на техния екзистенц-минимум от средства за живот.
Риск от бюрократичен хаос
С не по-малка важност е и фактът, че с новите промени живущите в центъра се вкарват на практика в някакъв бюрократичен хаос, тъй като трябва да се въоръжат с обемиста папка с документи – документи за платен данък на колата, платена застраховка гражданска отговорност на автомобила, документ за собственост на имота. Ако имотът е наследствен, ще са необходими допълнителни документи като удостоверения за наследници, ако е реституиран – актът, с който реституцията е станала факт. Като прибавим в добавка и касов бон, удостоверяваш платени сметки към един от доставчиците на вода, ток или парно, нещата съвсем се усложняват.
Може да се окаже обаче, че подавайки всичките заявления и декларации, паркиращите по постоянен адрес подлежат и на одобрение от “Центъра за градска мобилност”, т.е. има вариант да получат неправомерен отказ за издаване на винетен стикер. В същото време в сегашния вид на промените право на винетен стикер за постоянно паркиране имат само лицата, в чийто лични карти е вписан постоянен адрес в синя и зелена зона.
Неразбории в семейното, вещното и облигационното право
Според наредбата винетният стикер трябва да е само един за едно жилище. Ако мъжът и жената карат автомобили, единият от тях ще трябва да или плаща почасово, или три пъти повече за стикера. Ако имотът е съсобствен, то веднага възниква въпросът кой от съсобствениците има право да получи винетния стикер, и ако го получи един от тях, то останалите могат ли да искат финансова компенсация за припадащите им се части от този стикер, и ако да, по какъв ред.
Друг вариант – единият от съпрузите, на който се води автомобилът, е с адресна регистрация в друг квартал поради някаква причина – записване на дете в детска градина, училище или др. Ако се пререгистрира по настоящия си адрес, губи съответно правото да запише детето в детската градина или привилегията, която цели с оставането на другия адрес.
Не по-малко неясноти създава въпросът с наемателите на жилища в зоните за платено паркиране, тъй като на този етап право да партират имат само собствениците на имоти.
Справедливо решение би било наемателите също да получат право да паркират в синя или зелена зона чрез винетен стикер, тъй като притежават.правно основание. Те могат да удостоверят това свое право, предоставяйки копие от договор за наем на имота, който да бъде вписан.
Не е много ясно как ще се спазва и дали няма се спекулира с изискването кандидатите за винетен стикер да живеят в жилището в зоната на платено паркиране. Не е указано дали под термина “живеене” се има предвид фактическо или юридическо такова, и ако е фактическо как точно общинските власти ще следят за това?
Плащаш, без да знаеш за какво
Плащането на цената на винетния стикер от 150 лв., респективно 100 лв. на година всъщност е поносима като финансово изражение сума за средния работещ столичанин. Не в това обаче е проблемът. Той се крие във факта, че срещу тази платена сума не ти е гарантирано място до дома, т.е. удобството и комфортът на платеното паркиране е по-скоро въпрос на шанс, а не е характеристика на услугата, за която се плаща. Реално погледнато, при една сделка в правния оборот, страната по договора, която плаща, иска да знае точно какво получава като насрещна престация. На практика се плаща за услуга, която може и да не бъде получена в рамките на съответния ден и час, тъй като винетният стикер гарантира право на паркиране само в карето от улици по местоживеене. Извън това каре важат общите правила за почасово паркиране. Така стигаме до ключовия по своя характер проблем - заплатената в аванс цена за паркиране в рамките на една година може да не се окаже крайна, а да включва и други допълнителни разходи, ако шофьорът не намери място до дома си и се наложи да плаща за талони или да изпраща sms-и за почасово паркиране. Искането на гарантирани пари за негарантирана услуга от страна на общинските власти едва ли допринася за визията на европейския модел на управление на столицата.
Дискриминацията на другия лагер
Не само живеещите в центъра твърдят, че са жертви на дискриминация. Такива гласове се дочуват и от хората, които не живеят в центъра на столицата, но паркират там по месторабота или по лични дела. Тяхната позиция е, че правата им са нарушени поради факта, че за живеещите в центъра ползването на преференциален винетен стикер е необоснована привилегия, докато те трябва да плащат почасово на общо основание. Те искат всички да плащат съразмерно. Тази група от хора се заканват да обжалват тази част от промените в наредбата в съда.
Как се паркира в Европа
Жителите на Париж също купуват платена карта за паркиране по местоживеене, но тя може да се ползва само 7 дни за цена от 0,65 евроцента на ден. След изтичането на този период те трябва да преместят колата си.
В Лондон също се паркира с абонаментни карти, чийто цени достигат до 200 лири и зависят от района, в който се паркира, както и от вредните емисии на съответния автомобил. Има обаче зони, които са изцяло забранени за паркиране.
В Прага зоните за паркиране се разделят на три – оранжева, синя и зелена, а плащането става с автомат, който приема евро и чешки крони. Синята зона е запазена само за живеещите в съответния район и служителите на фирмите, които ползват офис сградите.
Решението, приложено в Букурещ е може би най-близо до исканията на болшинството от недоволните столичани. Там се плаща за определено паркомясто, което не може да се ползва от друг, т.е. услугата има гарантиран характер.
Интересен е и възприетият подход в Атина – живеещите в центъра могат да винетен стикер за постоянно паркиране без да плащат, но трябва да получат специално разрешение за това от общината. А и глобата за водач, паркирал на място, определено за друг е солена – 80 евро.
Решението на проблема
Намалението на трафика на автомобили в централната част на София може да се постигне и по други начини. Един от тях е изграждането на повече паркинги, където столичани да оставят автомобилите си. Ограничение на трафика би могло да се постигне най-добре с добре развита като обхват и капацитет система от обществен транспорт, най-вече подземен, ето защо общината трябва да насочи усилията си в тази насока. Много важен фактор е увеличиването на броя на услугите, предлагани от администрацията онлайн, защото е известно, че голяма част от трафика в центъра на столицата се генерира от физически лица и служители на фирми, търсещи достъп на място до административни услуги. Децентрализацията на държавните органи и преместването на част от тях в други градове на страната също е важна крачка не само в тази посока, но и в осигуряването на нови работни места за качествените кадри в съответните населени места, ето защо и тя трябва да бъде завършена докрай. Няма как да не отбележим, че проблемът с паркирането и трафика в София е отражение на социалните и демографски проблеми в други части на страната, които минават през осигуряването на нови работни места на местна почва.
Съществено значение за намаляване на колите в центъра на София и превръщането му в привлекателно място е увеличаването на броя на пешеходните зони, в които жителите и гостите на столицата ще имат възможност да се разхождат спокойно, да карат велосипеди, без да бъдат притеснявани от шума и газовете на автомобилите.
Не можем да подминем и личния пример, без който никакви промени няма да гарантират 100% успеваемост. Трябва да се промени мисленето на българина четирима души да се возят в четири коли в пиковете часове на трафика в столицата.
Само задружните усилия на администрация и граждани ще доведат до ефективно решаване на проблема с трафика и паркирането в центъра на София, и по този начин заедно ще направим града си по-чист и подреден.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар