Проблемите при събирането на дългове засягат както кредиторите, така и длъжниците, а в немалка степен и самите съдебни изпълнители. Когато кредиторът се чуди защо, въпреки многото имоти, които има длъжникът, не може да удовлетвори своите вземания спрямо него, или в случай, че последният бъде потърсен от съмнителни лица, представящи се за съдебни изпълнители, очевидно на преден план излизат проблеми, които изискват адекватно разрешаване.
На първо място, нека разгледаме кои са най-често прилаганите трикове, прилагани от длъжници, когато се крият от тръгналите по петите им събирачи на вземания.
Работа на черно
Често срещана практика, когато им бъде наложен запор на заплатата, която между другото е най-честата обезпечителна мярка, налагана от бирниците, длъжниците масово напускат работата си по трудово правоотношение и отиват да си изкарват хляба в сивата икономика. Работят без договори и осигуровки, за да не бъдат засечени. Не са малко случаите, в които това става с изричното или мълчаливо съгласие на работодателя им, въпреки че той също попада под ударите на закона. Възможна е и хипотезата, в която длъжниците са работили по договор и са се осигурявали на голяма сума, преди да поемат съответното задължение. След като то стане факт, заплатите и осигуровките се намаляват до минималните размери, а това на практика означава, че тези суми са несеквестируеми.
Прехвърляне на имоти
Една от придобилите широка известност хватки на притиснатите до стената длъжници е прехвърлянето на имоти на трети лица, най-често близки или роднини. Хора с висок стандарт на живот, живеещи в луксозни имоти, се оказва, че нямат нищо на тяхно име. Тази схема става възможна и поради законово изискване, което задължава кредиторите по делата да плащат всяка информация за длъжника, изискана от съответните общински и държавни органи, твърдят самите съдебни изпълнители. И докато те като служебни лица се снабдят с всички документи по случая, което става в рамките на един-два месеца, това се оказва достатъчен отрязък от време, в който задлъжнелите лица вече са извършили прехвърляне на имотите си.
Собственик от Кайманите
Оказва се, обаче, че длъжниците прехвърлят имоти не само на свои близки или приятели, но и на компании от екзотични страни. Доброволна продажба на имоти с цел избягване на възбрана се практикува от длъжници, като насрещната страна по сделката са офшорни фирми, регистрирани най-често на Каймановите или Виржинските острови. Схемата се състои в това, че длъжникът продава имоти си на тези фирми срещу процент от кредита, който са взели от банките, и те придобиват по документи жилището на длъжника. По този начин за пред кредитора и съдебния изпълнител длъжниците нямат имот на свое име. Тънкият момент тук е наличието на договор с офшорката, че жилището на длъжника няма да се продава, отдава под наем или използва от други лица. В същото време обаче той има право да го използва като по документи плаща наем за него всеки месец. Това положение продължава, докато изпълнителното дело срещу тях не бъде прекратено, и след като това стане факт, си връщат имотите на свое име.
Фиктивен брак
Изобретателността на длъжниците да спасят имуществото си стига дотам, че да сключат брак или да изготвят брачен договор, с който имотът става съпружеска имуществена общност. Така вече с принудителното изпълнение биха се засегнали правата и на другия съпруг, който не дължи. След това лицата се развеждат и постигат договорка, че всички имоти ще останат на името на съпруга-недлъжник, тъй като в определени хипотези за продан може да се изнесе и жилище, което е съпружеска имуществена общност.
Наем на вещи
Напоследък популярност придобива и нова схема за заобикаляне на бирниците, относима към движимото имущество. Длъжници продават по документи движимите си вещи, след като вече са взели кредит от банка или физическо лице. След това, обаче, с помощта на адвокат, като често пъти в схемата участва и нотариус, оформят нотариално договор за наем на същите тези вещи, които са собственост на техен роднина или приятел, като по този начин те не могат да бъдат описани и изложени на публична продан.
Смяна на адреси
Друга често използвана практика на длъжниците е непрекъснатото сменяне на адреси. Това затруднява откриването им във връзка с принудителното изпълнение. Не липсват и куриози, в които като адрес по документи на лицето е вписано място, на което живеят 50-60 души(най-често в ромските махали). Естествено, никой не знае за кое лице става дума и съобщенията за запор/възбрана на вещи няма как да достигнат своя адресат.
Съдебни изпълнители – менте
Не само кредиторите и съдебните изпълнители са в позицията на ощетени от юридическите и фактическите клопки, заложени им от длъжниците. Понякога самите те също могат да бъдат обект на издевателства от мними събирачи на вземания, които се представят за съдебни изпълнителни и дават фалшиви регистрационни номера и адреси. Масово недоволство у длъжниците, които признават дълговете си буди също така и фактът, че те са преследвани за дребни суми от порядъка на 10-20 лв. от хора, които им се представят по телефона за събирачи на вземания. Те няма как да знаят дали тези лица са лицензирани, или просто упражняват обикновен рекет върху тях. Факт е, обаче, че практика на доста фирми е да прехвърлят вземанията си на специализирани в тази област компании. Методите на действие на последните, които често пъти съдържат заплахи и обидни квалификации, карат длъжниците с основание да се страхуват. Освен това, посредством телефонно обаждане никой не може да убеди човек, че е страна по дадена сделка, била тя и прехвърляне на вземане, тъй като това се удостоверява със съответния договор. Затова докато не видят черно на бяло такъв договор, потребителите са в правото си да смятат, че фирмите за събиране на вземане не са страна по сключения между тях и тяхната фирма – кредитор, договор, най-често за ползване на услуги – мобилни комуникации, ток, вода, парно и др.
Онлайн капани
Българи, които ползват услуги по интернет, също попадат в капани, заложени онлайн от търговци. Без да са купували стоки или ползвали услуги, те получават фактури от фирми за събиране на вземания със заплахи, че ще бъде образувано изпълнително дело срещу тях. Такава например е клопката, заложена от популярен немски сайт, който обещава безплатен имейл, а всъщност влизайки в страницата се оказва, че сте си закупили абонамент за него на определена стойност. Следва получаването на фактури за плащане на неизползвани услуги. Експертите съветват в този случай издадените фактури да не се плащат, тъй като шансовете срещу вас да бъде заведено изпълнително дело са нищожни, поради липсата на юридическа опора за това. А и голяма част от тези фирми нямат юрисдикция да извършват съдебно изпълнение на територията на България.
Съвети
Съдебното изпълнение е отговорност на всички участници в този процес. Очевидна е нуждата от оптимизиране на капацитета и работата на органите, предоставящи справки за имоти, за да не могат длъжниците да прехвърлят имоти под носа на своите кредитори. Така ще се намали и техническото време, с което длъжниците разполагат, за да заложат своите юридически капани пред процеса на събиране на вземания. В тази посока следва да се акцентира върху по-тясното взаимодействие и координация между тези органи, съдебните изпълнители и кредиторите. Също така, следва да се отбележи и нуждата от закон, който да регламентира дейността на фирмите за събиране на вземания. Страхът у длъжниците от рекет и саморазправа по повод техните задължения би могъл да бъде преодолян и с въвеждането на един публичен регистър, от който те могат да се ориентират дали зад предоставените им имена и регистрационни номера стоят лицензирани за такава дейност фирми.
Ако сме в позицията на длъжници, следва да знаем, че манталитетът на Андрешко от разказа на Елин Пелин едва ли ще ни избави от закона. Очевидно този начин на мислене е надживял времето си и продължава да бъде на мода и днес. Той може да ни помогне веднъж, два пъти, но на третия път ще се хванем в клопките, които самите ние сме заложили.
Няма коментари:
Публикуване на коментар