Венцислав Петков
Всяко пето семейство е под границата на бедността, показа
проучване на Института за социални и пазарни изследвания на КНСБ. Тези иначе
толкова тревожни данни едва ли изненадват някого. Ежедневно всеки от нас се
сблъсква с хора, които са на ръба на оцеляването и мислят само и единствено за
насъщния. Недоволството е всеобщо, позитивизмът липсва. Достатъчно е да
забележите колко малко усмихнати хора срещате всеки ден и как всички са
намръщени и вглъбени в себе си, за да си съставите ясна представа за тежкото
бреме на съвременната българска действителност.
В потвърждение на правилото, че няма случайни неща можем да
отбележим, че нещата между икономическата реалност у нас, манталитета и
поведението на хората в обществото, в работната среда и у дома са в съотношение
на преки причинно-следствени връзки. По-долу ще разгледаме онези фактори, които
обуславят мрачната икономическа действителност у нас, които тласкат младите
хора към емиграция, а голяма част от останалите обричат на нищета – и в
материален, и в духовен план. Ще се опитаме да дадем и решения как на първо
време да се излезе от тази ситуация и да се запази интелектуалният потенциал на
нацията у нас.
Промяна на ценностната система
Борбата за оцеляване в условията на екстремално поскъпване
на режийните разходи, цените на храните и напитките води води до нещо
обезпокоително. А това е подмяна на ценностите, и по-точно на непреходните
духовни жалони с други, материални измерители на състоянието. Чувствата като
щастие и любов вече за съжаление също имат парично изражение. Българинът няма
средства да ходи на театър, липсва му време да мисли за култура, да чете книги,
да се усъвършенства духовно, тъй като е прекалено зает с мисълта да прави пари
и да прави кариера. По правописа и общата им култура ще ги познаете, както се
казва. Стотици хора на ръководни постове у нас не могат да напишат едно
изречение без правописна грешка и не са прочели през живота си нито една книга.
Известни юристи, чийто мнения са търсени в обществото, пишат “изкова”, вместо
искова молба. Нещо повече, няма да бъдем крайни, ако изтъкнем, че определени
съсловия у нас правят целенасочени опити за профанизиране на обществото. И там,
където няма силна вяра и духовност, за съжаление успяват.
Ниски доходи
Достигането на доход от 562 лв., на колкото възлиза според
проучването месечната издръжка на член на семейството, е непосилно за голяма
част от българите. Какво може да си купи един семеен човек с две деца, когато
си плати тока, парното, телефона и интернета? Едва ли му остават повече 20-30
лв. на месец в графата “лични разходи”. Ако прибавим и храната, вноските по
кредитите, които много от българските семейства са взели, то се оказва, че
бюджетът направо отива “на червено”. Това означава или извънреден труд и втора
работа вечерно време, или нови кредити, които да задълбочат съществуващото
положение. Поради тази причина много хора търсят спасение в чужбина. В много от
случаите те оставят семейства, близки, роднини с надеждата за по-добра
перспектива. Да, така е, нищетата влияе негативно и понякога унищожава
основната клетка на обществото – семейството. Обезкуражаването идва от ниското
заплащане на висококвалифицираната работна ръка, от липсата на равен шанс за
работа и кариера, понякога от двоен стандарт при прилагане и тълкуване на
законите, и още, и още...Обява за работа от типа: “търсим човек до 30 години, с
шест години стаж и два езика за длъжността юрист/икономист/инженер със заплата
400 лв.” е географска рядкост и комай в Европа се среща само по родните ширини.
И Румъния ни е надминала значително по доходи, гоним се с Македония и Албания.
Това не е желаната перспектива за младите хора у нас, заплащане на 200 евро
месечно е подигравка с труда и усилията, положени за образование от тяхна
страна. Тези факти са един вид признание от страна на държавата, че не цени
собствените си кадри, обезценява образователната си система и е безсилна да
спре изтичащия интелектуален капитал на нацията. Нека ръководните фактори у нас
отговорят на въпроса, защо държавният служител в други държави от ЕС е издигнат
на пиедестал и се счита за най-престижната длъжност, а у нас е синоним на
нищоправене. В частната сфера нещата стоят по друг начин – в региони хората
работят за по 200-300 лв., защото са принудени да го правят, а работодателите
им се смят в лицето и им оказват психологически натиск с думите – “ако не си
ти, ще взема друг на твое място”, или “ако много се бунтувате за високи
заплати, затварям производството в България и се изнасям в друга държава”.
Липса на социална сигурност
Работещите хора се чувстват много несигурни – както за
своето място, така и за факта, че внасяните през целия им трудов стаж
осигуровки ще ги обрекат на едно мизерно съществуване, когато дойде времето да
получават пенсия. Поради този факт се очертава и тенденция за нещо като
“емиграция на третата възраст”, според която има наплив на български
кандидат-пенсионери в Гърция, Кипър, Испания, Италия и други страни с компактна
нашенска диаспора.
Липсата на растеж в кариерата
Равният старт в кариерата в повечето случаи у нас е утопично
понятие. Предимството е за тези по схемата “мой човек – твой човек”. Издигането
в работата също е сложно, ако човек не притежава комплекс от качества, които не
опират само до квалификация, усърдие, умения и постоянство. Не са редки
случаите, когато хора с висок образователен ценз заемат нискоквалифицирани
длъжности, което се превръща в социален проблем за обществото и психическо
бреме за тях самите.
В плен на монополите
Приказката, че човек може по-лесно да се разведе с жена си,
отколкото с компанията за доставка на парно, ток, мобилни комуникации и други
услуги, е много вярна. Невъзможността да смениш доставчика на съответната
услуга в условията на конкурентна среда е сериозен порок и непоклатим камък в
градината на демокрацията ни. На този етап държавата е безсилна да се справи с
ценовия шок, предизвикан от монополите. И за съжаление причината не е в липсата
на капацитет – регулаторни органи у нас колкото искаш, а в липсата на воля и
решителност. Така остава нишката на съмнението у редовия българин, че нещо се
случва “под масата” в негова вреда. Логично той си задава реторичния въпрос - с
толкова добри юристи ли разполагат монополистите, за да намират вратичките в
законите при извършени нарушения, или някой им подсказва какво да правят по
силата на негласно споразумение? И не е далече от истината – в много от
случаите нелоялните практики на монополистите се отстраняват едва, когато
покрай тях се вдигне много шум. И като се има предвид, че тъкмо разходите за
парно, ток и телефон са най-голямото перо от бюджета на домакинствата, можем да
стигнем до логичния извод, че тъкмо там се явява и най-сериозната пукнатина в
прага на търпимост на българина спрямо живота “Made in BG”.
Пречки за инвестиции
Не може да се отрече, че у нас има хора, които разполагат
със солидни доходи и спестявания, депозирани в банки. Само че тези хора не са
стимулирани да харчат парите си у нас, да раздвижат икономиката ни, да
инвестират в нея. Те пренасочват средствата си в чужбина, купуват апартаменти,
парцели, земеделска земя, но не създават нови работни места. Държат парите си в
банки и чакат да спечелят от лихвите върху тях. Защо ли? Сигурно всеки има
отговор на този въпрос. Държавата е майка за едни бизнесмени и мащеха на други,
според цикъла на смяна на управлението. За едни се създават благоприятни
условия, а върху други с цялата тежест и строгост на закона се стоварват
данъчни и други проверки до откат, изобщо търсят се бюрократични и привидно
легални механизми за създаване на пречки за развиване на бизнес. Накрая и с
данък върху лихвите по депозити ще ги обложат, та съвсем да изнесат парите си
от родните банки. И като капак на всичко, понякога се случва хора, облечени в
държавна власт, да поставят на бизнесмените ултиматум – “или ставаме
съдружници, или ти съсипваме бизнеса”.
Бюрокрация
С нея се сблъскват и гражданите, а и фирмите при
разгледаните по-горе хипотези. Физическите лица трябва да си вземат отпуска, за
да чакат на опашки за административно обслужване. А когато получават
последното, срещу тях като представител на държавата се явяват крайно нелюбезни
и неудовлетворени от живота служители, на които си крив, че си им нарушил
рахата. Една от причините за това е, че електронното правителство у нас все още
не работи и нивото на ползване на електронни услуги е твърде ниско. Другата
причина се крие в липсата на организация и мотивация заради ниските заплати в
бюджетния сектор. Системата работа на едно гише в български вариант означава,
че само едно гише работи и на него има опашка, а останалите са затворени.
Възможни решения
Едно от възможните решения за увеличаване на доходите е
въвеждането на необлагаем минимум при подоходното облагане. Така ще се увеличи
чистата сума на реално разполагаемите средства на хората с най-ниски заплати.
Не е справедливо получаващите минимална работна заплата да се облагат еднакво с
10% както хората, които примерно взимат 1000 лв.
Друг вариант за излизане от кризата е увеличаване на
приходите в хазната от данъците и другите държавни вземания, а не нарастване на
броя на налозите. Въпреки ниския им размер в сравнение с другите страни от ЕС,
родната данъчна администрация все още не може да се похвали с високата им
събираемост. Въвеждането на задължително плащане на суми от 1000 до 5000 лв. по
банков път като мярка също би извадило на светло голяма част от сивия сектор в
икономиката.
Задължителен елемент на подобряване на социалната сигурност
е криминализирането на невнасянето на осигуровки от работодателя, както изобщо,
така и в по-нисък размер от реално получаваната от работника/служителя сума.
Това ще има дисциплиниращ ефект за бизнеса, а и хората ще бъдат по-сигурни и
защитени, че получават това, което са заслужили, а не сумите, което са
притиснати да приемат под натиск или заплаха за уволнение и/или бъдещ статут на
безработни лица.
Парите, които постъпят като излишък в бюджета, следва да
бъдат приоритетно разпределени като покачване на доходите на най-нуждаещите се
съсловия – майки, пенсионери, лекари, учители.
Известно е, че процентът на усвояване на средства от
европейски фондове у нас е доста под средното ниво за страните от ЕС. Това
говори за липса на добре подготвени кадри и некачествено изпълнение на проекти.
Трябва да се работи в посока на привличане на готови квалифицирани специалисти
и обучение на нови кадри в тази сфера, които да работят в администрациите и да
доведат до успешен край повече европейски проекти, респективно да осигурят
свежи средства за регионите в период на криза. Така и държавата ще бъде
разтоварена в известна степен, тъй като са много посоките, от които всеки казва
“дайте пари”.
Трябва да се създаде добър климат за инвестиции в страната с
данъчни облекчения за крупните инвеститори, а бюрократичните спънки да бъдат
сведени до минимум. Електронното правителство трябва час по-скоро да бъде
финализирано, защото ще разтовари неимоверно много и гражданите, и
администрацията, а и трафика в столицата и другите големи градове.
И нещо много важно – държавата трябва да инвестира
приоритетно във високите технологии, за да осигури оставането на
квалифицираните специалисти у нас. Това ще доведе и до по-добър стандарт на
живот на хората от различните региони на страната. В противен случай, ако
останем заети само в сферата на услугите, рискуваме да се превърнем в нация на
сервитьори и готвачи, в обслужващ персонал на чуждестранните компании.
Само със стройна система от мерки и решителна воля на
държавата можем да излезем от положението, в което сме в момента, и да си
върнем силата и авторитета ни на просперираща държава.
Апропо, тази година отбелязваме 100-годишнината от
честването на Балканската война. Сега е моментът да си възвърнем самочувствието
и да си припомним, че тогава сме били икономически фактор не само в региона, но
и в Европа, а армията ни е била най-силна след тази на Великите сили. Не само
да си спомним. Но и да действаме.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар