Венцислав Петков
Качеството е ефиктивността на контролната и
административнонаказателната дейност на територията на всяка община е гаранция
за превръщането на съответния град или село в сигурно и уютно място за живеене.
Административнонаказателната дейност на контролните органи на местно ниво
нараства заради появата на нови по характер и многобройни по численост
нарушения на обществения ред с административен характер. В същото време
общинските администрации по места се сблъскват с проблеми като укриване на
нарушителите, невъзможност за установяване на самоличността им и др.
Това е само едната страна на проблема. Другата част от него
съставляват недостигът на полицейски кадри по малките населени места, както и
липсата на финансов ресурс за обезпечаване на полицейско присъствие при
проверките на общинските контролни органи.
Съвкупността от тези фактори роди идеята на МВР за
проектозакон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА), с който да се създадат звена за опазване на
обществения ред, които да са на подчинение на общинската администрация в
съответното населено място. Така на практика кметовете ще разполагат с
подчинени служители, които ще имат близки до полицейските функции. По
законопроекта, който е част от Стратегията за превенция на престъпността за
периода 2012 -2020 г., вече работи съвместна група между МВР и Националното
сдружение на общините у нас.
Новите моменти
Няколко са ключовите моменти, които ще засегнат бъдещите
промени, ако бъдат приети от следващото Народно събрание. Първата от тях е
предвидената промяна със създаването на член 44а, ал.1 в ЗМСМА, за която стана
дума и по-горе, а именно създаването на звена за опазването на обществения ред,
които ще са натоварени с осъществяването на контролната и
административнонаказателната дейност на територията на общината. Предвидено е
тези служители да носят униформено облекло и отличителни знаци, както и да
преминават обучение по програма, изготвена от МВР.
Дискусии, обаче, предизвиква не толкова самото звено за
опазване на обществения ред, колкото обхвата на функциите, с които то ще бъде
натоварено. Тези общински служители ще могат да съставят протоколи за
предупреждения на лица, които нарушават актовете на кмета и общинския съвет, да
канят граждани в служебни помещения за изпълнение на определените им прамомощия
и др.
Бомба със закъснител
Ябълката на раздора, или по-скоро бомбата със закъснител в
готвените промени може да се окаже разписаното в новия член 44 “б” от
законопроекта правомощие на служителите от звеното за контрол по опазване на
обществения ред да ограничават правото на свободно придвижване на гражданите до
пристигането на полицейските органи при наличието на две хипотези. Първата от
тях е лицето да е извършило нарушение на място или да е увредило общинско
имущество, а вторият случай касае нарушаване на реда или излагане на явна опасност
както на неговия живот, така и на този на други граждани. На първо място
възниква въпросът със съответствието на такава разпоредба с българското и
международното право, както и с приложението й на практика. Правото на свободно
придвижване е гарантирано с Конституцията и общоевропейските норми, и
ограничаването му понастоящем може да се налага само от органите на полицията,
респективно съдебната власт – прокуратурата и съда. По този начин на практика
се получава така, че промените в тази част биха били в противоречие с
Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи, както и с
Конституцията. В този смисъл това ограничаване свободата на придвижване може да
бъде успешно оспорвано по съдебен ред. Очевидна е необходимостта текстът да се
обмисли добре от юристите в бъдещото Народно събрание, да се потърси мнението
на гражданите и неправителствените организации по този въпрос. В противен
случай има риск от нарастване броя на осъдителните присъди срещу страната ни в
Страсбург, които да натоварят още повече и без това изтънелия ни държавен
бюджет.
От друга страна, трудности при практическото обезпечаване на
това ограничение неминуемо ще възникнат, след като служителите от такова звено
няма да бъдат въоръжени и няма да могат да употребяват сила и помощни средства.
Основният правен принцип на тяхната уредба гласи, че употребата на помощни
средства и прилагането на физическа сила за ограничаването на свободното
придвижване са допустими само във връзка с предотвратяване и разкриване на
престъпления от наказателноправна гледна точка, но не и във връзка с
извършването на административни нарушения, каквито се явяват разписаните в
наредбите на общинските съвети деяния. При това положение как точно ще се
извършва ограничаването на свободата на придвижването на нарушителите в такива
случаи, остава загадка. Едва ли възпирането на нарушителите чрез словесна
покана или нареждане от страна на тези органи ще постигне целения ефект. За да
се избегнат конфликтни ситуации, в такива случаи служителите на звеното би било
по-добре да се въздържат от физически контакти с нарушителите и да уведомяват
незабавно съответните полицейски органи и да изпълнят разпорежданията им,
съгласно разпоредбата на чл.44 “б”, ал.5 от законопроекта.
Не е без значение и друг глобален аспект на този проблем, а
именно, че вменяването на подобен тип правомощие на органи, които не са
полицейски, е в състояние да предизвика значителна обществена съпротива от
страна на гражданското общество. Макар хипотезите на ограничаване на правото на
придвижване на нарушителите да са изчерпателно изброени в проекта, част от
обществеността вече алармира, че те могат да крият риск от злоупотреба с права.
Някои дори стигат по-далеч и говорят за опасността от уреждането на политически
сметки чрез тези звена и използването на служителите в тях от определени
кметове като маша за реализиране на лични амбиции, гонения на опоненти и други
користни намерения.
Позитивните идеи
В работния вариант на новия член 44 “б” от проекта е
записано, че служителите от звеното за контрол по опазване на реда могат да
изискват документ за самоличност от гражданите при констатиране на нарушенията
на актовете на общинския съвет и на кмета. От гледна точка прецизност на
разпоредбата е добре нейната редакция да се измени по следния начин:
“Компетентните длъжностни лица, при или по повод изпълнение на функциите,
свързани с контрол по спазване наредбите на общинския съвет, имат право да
изискват от гражданите да удостоверяват своята самоличност”. Един от мотивите
за това е, че удостоверяването на самоличност е по-точният правен термин. Освен
това, ако не се разпише, че общинските служители могат да искат лични карти
само при или по повод изпълнение на функциите си, свързани с контрол по
спазване на наредбите на общинския съвет, но не и по други поводи, то у
гражданите би могъл да възникне обосновано съмнение по какъв начин ще се
осигури защитата на личните им данни.
Това ново правомощие е изцяло положително, тъй като ще
оптимизира работата на общинските администрации и в частност на административнонаказващите
органи. Сега действащата правна уредба не позволява на общинските власти да
искат документи за самоличност на нарушителите, а и да го направят, последните
могат да упражнят правомерен отказ да им ги предоставят. Това е така, тъй като
съгласно чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност длъжностните
лица, които имат право да изискват лични карти, трябва да бъдат определени само
със закон, но не и с подзаконов или ненормативен акт. Тоест никоя наредба или
друг акт на общински съвет не може да овласти длъжностни лица да искат
документи за самоличност от граждани. Тази пречка значително затруднява
проверките на контролните органи и на практика много от деянията остават
ненаказани именно поради невъзможност да се установи самоличността на
извършителя. С това изменение ще се повиши ефективността на контрола при
налагане на административните наказания от страна на общинските власти и ще се
осуети до голяма степен възможността на извършителите на съответните нарушения
да се укрият. В същото време предоставянето на такива функции определено ще
облекчи и работата на полицията, която понастоящем разходва допълнителни
ресурси за такива проверки, когато нейни кадри придружават общинските служители
с контролни функции. Тя ще остане да се намеси само тогава, когато извършителят
прави опит за бягство или възпрепятства работата на общинските органи.
Друг положителен момент от промените е и визираното в чл.44
“б”, ал.3 от проекта предложение компетентните длъжностни лица, осъществяващи
контрол, да получат правомощие да поканват в служебни помещения граждани за
изпълнение на определените им задължения, уведомявайки ги предварително за
мястото, часа и целта на явяването им. С оглед прецизност на разпоредбата,
нейният обхват следва да се разшири не само до граждани, но и до представители
на юридическите лица като адресат на съответните правни норми. Съгласно сега
действащото правно положение, в тази област няма законова или подзаконова
норма, която да задължи адресатите на разпоредбите на нормативните актове на
територията на съответните общини да се явяват на срещи с контролните органи
във връзка със спазването на тези разпоредби. Със създаването на такова
законово положение ще се улесни както контролната дейност на общинските власти
за спазването на актовете на общинския съвет и кмета, така и ще изиграе ролята
на превенция за спазването на предписаното от правните норми поведение от
страна на самите граждани и юридически лица.
Разнобой сред общините
Идеята за общински служители с близки до полицейските
функции предизвиква противоречиви настроения сред самите администрации. Част от
големите градове са по-скоро против. От една страна, щатната численост на
полицаите в тях е достатъчна. Освен това София и Пловдив (от лятото на тази
година и Варна) разполагат с общинска полиция и местните власти по-скоро са на
мнение, че новото звено за опазване на обществения ред ще дублира нейните
функции, вместо да допринесе за по-голямата сигурност и обществен ред.
По-малките градове и особено селата стоят зад идеята, тъй като там недостигът
на полицейски кадри е очевиден. На някои места полицай идва веднъж седмично, а
в по отдалечените села веднъж месечно и дори по-рядко, поради недостиг на
средства за гориво. Другият аргумент е, че в този тип населени места кметът много
често практически съвместява множество функции, включително и полицейски
такива. Така по-дребните конфликти и нарушения на закона извън престъпленията
ще се решават на местно ниво, без да се чака намесата на полицията за тях. Част
от кметовете на общини с по-нисък бюджет пък са против идеята, защото
издръжката на подобно звено ще натовари допълнително и без това скромната им
хазна.
Изводи
Идеята за звено за опазване на обществения ред в общините е
добро предложение, стига текстовете на промените в ЗМСМА да бъдат прецизирани и
съобразени с вътрешното и международното законодателство. В крайна сметка
наредбите на общинските съвети и актовете на кмета се създават, за да превръщат
градовете и селата в по-добри и по-уютни места за живеене за хората в тях. Същевременно
смисълът на съществуването им е в създаването на ефективни механизми за тяхното
спазването. От този проект биха спечелили както общините, които биха
оптимизирали своята административнонаказателна дейност, решавайки бързо и
ефективно проблемите с дребни провинения, так и полицията, която ще се
разтовари от кадрова и финансова гледна точка от присъствието и намесата при
такъв тип деяния. Не по-малко важен е и фактът, че създаването на такива
текстове ще изиграе ролята и на превенция, като създаде и самодисциплина у
гражданите, мотивирайки ги да спазват актовете на кметовете и общинските
съвети. Всички тези ефекти на промените биха имали смисъл, само ако текстовете
бъдат издържани прецизно смислово и юридически, и с тях се гарантира както
преобладаващият обществен интерес, така и запазването на личните права и
свободи на гражданите.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар