Автор: Венцислав Петков
Музика от Космоса долита откъм градинката пред
Народното събрание. Всъщност обаче звуците излизат изпод ръцете на 55-годишния
гайдар Петър Бонев. На вид никой няма да познае в него изтъкнатия музикант,
който печели покорява сърцата на любителите на българската народна музика по
целия свят.
Като всеки творец, той трудно дава на друг
човек да се потопи в неговото светоусещане. Музикантът е скромен, малко говори
за себе си, предпочита инструментът да играе в ръцете му, за да илюстрира това,
което има да каже. Сякаш и затова пропуска славното си минало, белязано с
международни награди по панаири и фестивали в цял свят. Вече 15 години роденият
в Гълъбово Бонев се докосва с гайдата си до душите на хората, като свири по
улиците. Сблъсква се с немотията, но не престава да се бори. Всеки ден без
почивка по 10 часа той пресъздава по свой начин народната музика от ранни зори
до късен мрак.
Докато си говорим, случайни минувачи спират
край него и слушат магическите ритми на кабагайдата. За цялото това време той е
запалил искрата на народната музика у много млади хора. Ръцете на някои от тях
чевръсто се впускат по тарамбуката в ритъма на гайдата.
Петър Бонев не помисля за никакво друго
занимание, вглъбен в космическата мелодия на гайдата. Тя е неговата душевност,
неговата утеха в суровия живот. Не се възприема като месия, който да посява
семето на обичта към фолклора у младите. Изкарва по десетина лева на ден,
колкото да си купи нещо за храна и за пиене. Носи добро сърце и дава от
спечеленото и на бедните, които се въртят покрай него.
"Сега все по-малко хора се интересуват от
народна музика", с болка признава гайдарят. Да достигна до душата дори на
един човек, да запаля пламъка в очите на едно дете, значи съм успял",
споделя житейската си философия той.
"Моят глас е като глас в пустиня",
признава Петър Бонев. Говори с болка за малкото предавания за фолклор в
българския ефир. Но твърди, че с песента на уста и мелодията в душата ти става
по-леко, сякаш отведнъж се пречистваш от злите сили. "Един народ, който не
знае песните си, не съществува", категоричен е той.
Гайдарят носи чанове на кръста, за да гонят злите
сили, както и торбичка с мъниста против уроки. Не издържа и 5 минути, без да
хване гайдата в ръце. Около него хората се спират, минават, гледат, и тук-там
някой пусне по някоя стотинка. А той продължава да свири, докато падне мракът…И
чака утрешния ден, в който любимият му инструмент отново ще бъде в ръцете му…
Няма коментари:
Публикуване на коментар