Молдова - екзотиката на постсоца

Молдова е земя на кръстопът, разделена както повечето балкански държави от Великите сили, за да няма силни държави в региона. Едната част е област в Румъния, другата в Украйна, третата - самостоятелна държава. Нещо да ви е познато? Харесва ми чарът на неутъпканите пътеки и държавите, които не са туристически дестинации. Така се озовах и в Молдова. 

Емблемата на Молдова - Крикова

Емблемата на Молдова е винарната Крикова - една от най-големите и красиви изби в света. Винопроизводството е отрасъл номер 1 в Молдова, който формира голяма част от брутния вътрешен продукт на страната и осигурява солиден процент от трудовата заетост на местните. И понеже тук се бълват милиони бутилки месечно, а молдовското вино не е толкова разпознаваем продукт на западните пазари, управата на винарнате правилно се е насочила към пазарите на Изток, където пенливата течност се котира повече от добре. Тук известни личности държат или са държали свои колекции вина... На снимката е колекцията на румънския президент до 2014 г. Бъсеску. 

Срешу 1 евро на година и вие можете да сложите своя бутилка за съхранение тук. Свои колекции вина тук са имали дори отречени исторически фигури като Гьобелс и Мусолини. Така на входа на винарната ни посреща красива девушка с руски черти на лицето, настанява ни във влакчето, и то потегля с грохот из тъмните улици на Крикова. 

В тях има дори светофари, пътни знаци, само регулировчици липсват, както се казва. Истински подземен винен град с дължина на улиците 120 километра, втора по големина винена изба в света! По пътя се спира на по интересните места, говори се за технологията за ферментация на виното, минава се през музея на виното и стотиците награди, които винарната е спечелила. 

Погледът ми шари из снимките с известни политически и спортни личности от цял свят, посетили този обект, и изведнъж попада на...президента 2012-2012 г. Георги Първанов, увековечен за поколенията като част от някаква делегация или може би просто като ценител на хубавото вино. 

Крикова е държавна винарна и работниците тук получават добри заплати за стандарта в страната. А той, апропо, поне в столицата Кишинев, се оказва не толкова нисък колкото се говори у нас. Скъпи и луксозни джипове от цяла Молдова са паркирали на входа на винарната, карани от молдовци от цялата страна, които искат да я разгледат. Винарната е толкова голяма, че повечето хора имат чувството, че ако не дай Боже стане някаква ситуация на война или авария в страната, може да поеме цялото население на Молдова като убежище. По време на тура посетителите сядат в кинозала да гледат филм, опитвайки като подарък от домакините от гордостта на молдовското винопроизводство - пенливото вино. Интересната беседа завършва с една спираща дъха заседателна зала, в която се гощават видните гости на винарната...

И след това в магазина за вино, където нашенците, както знаем, се тълпят да хванат примоциите. 

Погледът към ЕС и Румъния

Няколко интересни неща забелязах в настоящото развитие на страната от разговори с местните. Преди десетина години е бил пикът на желанието на хората в Молдова да се присъединят към ЕС. Сега молдовците имат споразумение за пътуване с ЕС без визи, а гражданите на ЕС влизат в Молдова само с лични карти. Тази нова реалност е охладила леко проевропейските настроения. Желанието за обединение с Румъния, което бе на дневен ред преди години по същите прагматични причини,също сякаш е охладняло. Много интересен и любопитен факт е, че докато молдовците са искали обединение с Румъния, в самата ни северна съседка са гледали леко скептично и дистанцирано на тази възможност. Така де, как се хранят още няколко милиона гърла...

Стандартът и хората

Както вече отбелязахме, стандартът е по-нисък от този у нас, но не и в столицата Кишинев и големите градове. Алкохолът е много евтин - сега да не тръгнете на юруш на пазар натам. Бирата Кишинев върви около нашенски лев, марковата молдовска водка - 6-8 лева за 700 грама. Същото важи и за цигарите. Забранен е обаче вносът на стоки от животински произход от Румъния в Молдова и румънските граничари щателно проверяват за това, като има указателни табели с размера на глобата. В страната се пие доста, има много битов алкохолизъм и пияници в градинките. Не може да се каже ,обаче, че страната е опасна откъм престъпност. Местните са много любезни и гледат да ти помогнат с каквото могат. Валутата по сергиите на улицата напомня на Магурата на Витошка през 90-те. Хората масово са добре облечени, чисти, спретнати. И да, жените са красиви, повечето от тях светли, високи и слаби, с типични руски черти. Страната е двуезична и често могат да бъдат видяни компании от млади хора, в които един обяснява нещо на руски, друг му отговаря на румънски. Инфраструктурата в столицата Кишинев е стара, няма толкова дупки по улиците, но и нищо ново не е направено. Тролеите са Дачия, от по-ново поколение. От храната могат да бъдат отличени многото видове мамалига - качамак. Забелязах, че местните хапват местен вариант на боб с наденица. Хората с капризен стомах е добре да знаят, че в кухнята на молдовците се използват много подправки. Има какво още да се желае в обслужването по заведенията, както и в сферата на услугите. 

Архитектурата

Това, което прави силно впечатление в Кишинев, е архитектурата. Сградата на парламента, на театъра, на операта, хващат и задържат дълго окото с изваяните си форми и красиви орнаменти. 

Сградата на парламента има внушителни размери, подобно на тази в румънската столица Букурещ.

В центъра на Кишинев има градинска, в която са поставени бюстове на исторически личности с принос за развитието на страната. Сред тях може да бъде видян и бюстът на Христо Ботев. Любопитен факт е, че символът на държавата Молдова е зубърът, едно изчезнало вече животно, което на местен език е "зимбру". Емблеми с това животинче стоят на много обществени сгради в Кишинев. Любителите на футбола може би помнят, че преди години отборът на "Зимбру" - Кишинев елиминира ЦСКА и Литекс от евротурнирите. От Кишинев се отправяме към румънската част на Молдова, където ни чака...

Яш - перлата на поклонническия туризъм

Този град е тясно свързан с българската история. Малцина знаят, че в този град в църквата "Света Параскева" се намират целебните мощи на Света Петка Търновска, занесени там, за да не бъдат унищожени от поробителите...

Всеки ден дълги опашки от хора чакат, за да се поклонят пред мощите на Света Петка и да измолят чудото, което искат да им се случи...Днес Яш е и университетски град, който привлича студентите с петте си университета. Тук е роден и Никола Богориди, държавникът с български произход, правнук на Софроний Врачански. 

Дворецът на културата, със своите четири музея и пищни заседателни зали, както и сградата на общината, са най-впечатляващите обекти в града, издържани в ренесансов стил. 

И тук, в румънската част на Молдова, жените са красиви, повечето от тях със спортно телосложение. Пример за това е една полицайка, която регулира движението в Яш.

Това е Молдова - един нешлифован туристически диамант, с огромен потенциал за развитие в бъдеще, със запазен автентичен и непокътнат вид от нашествието на голямия туристически поток, чакаща в обятията си нови изследователи.