Доскоро познавах село Барутин само като мястото на печално известния Ахмед ага Барутанлията, полицейски инспектор на Доспатска околия, предводител на башибозука, извършил нечувани жестокости по време на Баташкото клане по време на Априлското въстание през 1876 година, който не е оставил живи дори бременни жени и деца. Исках някак си да разсея тази представа, да видя селото от друга гледна точка - човешка, природна...Знаех за омайната природа на Доспатския край от риболовните си излети на язовир Доспат...Някак като знак на съдбата, окото ми бе грабнато от обявата на "12-та застава". Възможно ли е бивша военна застава в район, в който навремето не е можело и пиле да прехвръкне, да приюти гости, подобно на хотел? Какви спомени къта тя и кой е нейният стопанин днес? Трябва да се провери...
Ден след тези размисли паркирах вярната ми хонда в центъра на селото. Местните дружелюбно ми обясниха посоката, и с разказите си за чудната природа край заставата и хубавите купони там, още повече запалиха любопитството ми. Сигурно сте чули от медиите, че пролетта край Барутин бяха намерени няколко малки мечета. Местни хора, минаващи оттам, ги видели и сигнализирали на телефон 112. Екоорганизации, обаче, побързали да ги приберат и после да ги изпратят във възстановителен център в Гърция, отделяйки ги от майка им. Много грешно и прибързано решение, според местните, защото още на следващия ден край мястото, където били намерени малките, няколко дни се чувал отчаян, но мощен рев на мечка. Според местните това била майката, която призовавала и търсила безуспешно своите мечета...Ревът продължил около мястото няколко дни, след което изведнъж затихнал. Дали в прекалената си грижа за животните всъщност не им вредим, откъсвайки ги от дивата природа, мислех си в този момент аз...Те имат вградени рецептори как да се оправят и без нас, хората...
Навремето село Барутин е било голямо населено място, населено с българо-мохамедани. Днес в него са останали около 1000 души, останалите са заминали да търсят препитанието си в чужбина. Повечето от тях безвъзвратно...Набирам оставения телефон на "12-та застава", и не след дълго се озовавам в дърводелския цех на нейния стопанин - Лъчезар. Той е възстановил заставата, защото обича природата, а освен това е и запален ловец, който обича и се грижи за животните в ловния район на селото. От дума на дума обаче гости взели да го питат дали не може да се пренощува, и така заставата, смълчана след оттеглянето на военните, отново се разбудила за живот. Лъчезар подкарква мощния си джип нагоре към заставата. Пътят не е за хора със слаби сърца - на места наклонът на джипа доближава 90 градуса. Питам го защо няма път до там, а той отвръща с усмивка - "ние асфалт си имаме, с път би се загубила красотата на това място... А и тогава ще идва всеки, а аз искам тук да идват само избрани ценители на природата и тишината". В заставата ни посреща работещият там Елми - млад мъж, който иска да води природосъобразен начин на живот, далеч от шума в града и високите технологии. Върнал се е от гурбет в Англия със семейството си, за да работи и живее на това място. Не му липсват телефона и компютъра, макар и да ги ползва по работа. Не липсват и на дошлите тук гости, усещането да се изключиш от всичко цивилизационно, е неповторимо...Само да можеш да си позволиш лукса да го направиш, разбира се...
Елми ни повежда на разходка из гората. Минаваме портите на заставата и стигаме началото на граничния кльон.
Оставен е на места, придавайки на мястото по-голяма автентичност. Публична тайна е, че по времето на желязната завеса за разстрел на бегълци през границата военните са получавали отпуска. Тема, застъпена и във филма на Стефан Командарев "Съдилището". Никой тук не се е промъквал зад тази порта жив преди 10.11.1989 година, си помислих аз, докато ме побиваха тръпки по цялото тяло. Гората над заставата е място, незасегнато от добива на дървесина, диво и непокътнато. Дървета и храсти изскачат отвсякъде и искат да те приласкаят в пазвите си. Изневиделица отнякъде в спокоен ход се появяват диви прасета, които спокойно отминават в гората, без да се плашат от човешкото присъствие.
Веднъж диво прасе дошло необезпокоявано по време на барбекю,правено от гости на заставата, всички взели да бягат вкупом един през друг, а то кротко хапнало от скарата и зеленчуците, и си отишло...
Тук е така - хора и животни живеят в хармония. Елми е природно интелигентен, човек, който е извор на житейски мъдрости и поговорки. Една от тях - "Акъл ще ти дойде, но не се знае какво ще намери", остана трайно в съзнанието ми.
Стигаме пукнатия камък, който сякаш е разрязан с нож на две части. Легендата за него изумява. Баща и дъщеря лагерували край камъка, а бащата видял, че дъщеря му има корем, помисляйки, че е бременна. Попитал я, тя потвърдила, че е бременна, като казала, че не е била с мъж. Бащата се разлютил, не повярвал, взел да я обижда. Тогава дъщерята казала - "Ако съм права, нека този камък се разцепи на две", и чудото с пукването на камъка станало. Тогава бащата я прегърнал и поискал прошка от нея.
Не след дълго достигаме местността Провирачката - скално образувание, останало още от тракийско време, поверието за което носи, че провреш ли се 3 пъти, ще намериш цяр за болести и ще махнеш негативната енергия.
Наоколо гъмжи от непроучени тракийски култови свещени места и камъни. Камъни с вид на човешки глави и осанки страховито са надвиснали отстрани на пътя.
Връщаме се в "12-та застава", където продължаваме разговора със собственика Лъчезар. Макар и модерно обзаведени, стаите сякаш още носят от аромата на войнишкия облик. Кът, подреден с едновремешен телефон, радиостанция, манерки за вода, дневници, снимки и други войнишки предмети, напомня, че тук е кипял живот под пагон.
Най-редовните гости на заставата са...нейните едновремешни служещи със семействата си. Макар и пръснали се из цялата страна, поне веднъж годишно те не пропускат да дойдат на това място, което ги обгръща в спомени за младостта, за бойните тревоги, безсънните нощи на нарядите и още, и още...
Никак не му се тръгва на човек от такова приказно място, пропито с истории, легенди и предания, но отпуската свършва...Тръгваме по обратния път надолу с джипа на Лъчезар, разделяйки се с обещание да се видим отново за нова порция приключения...
Няма коментари:
Публикуване на коментар