Венцислав Петков
Все повече хора изпитващи материални затруднения попадат в капана
на т.нар. бързи кредити. Настоящата статия има за цел да разясни рисковете при
този вид кредити и да ни подскаже за какво трябва да внимаваме, когато
прибягваме до този тип услуги. Важно е да наблегнем на факта, че не всички
фирми и небанкови институции, предлагащи този тип кредити, са нелоялни
търговци, но статистиката, сочеща главоломно увеличение на ощетените
потребители ни кара да бъдем нащрек при ползването на такива услуги.
Още преди да пристъпим към ползване на бърз кредит, трябва да
потърсим внимателно из интернет пространството или да поискаме мнение от хора,
ползвали такива услуги коректна ли е била съответната фирма, има ли оплаквания
на потребители от нея във виртуалното пространство и ако да, в какво се състоят
те. Така до голяма степен ще си съставим предварителна представа какво можем да
очакваме от отсрещната страна, което може да ни спести неприятности за в
бъдеще.
Дребен шрифт
На първо място, трябва много добре да се запознаем и да се опитаме
да разтълкуваме правилно условията по договора за кредит, който ни предоставя
насрещната страна по договора. Колкото и банално да звучи, трябва да четем
клаузите в договора, написани с дребен шрифт, тъй като често именно там са
фиксирани неизгодните за потребителя условия. Понякога рекламите на продукта в
медиите и действителните условия по договора се различават. За да бъдем сигурни
какво ще получим насреща, би било добре, когато отиваме в офиса на фирмата, да
носим у нас брошури или разпечатана информация от интернет, която да ни позволи
да направим сравнителен анализ за съвпадението между офертата и реалните
условия по договора.
На следващо място, не бива да подписваме договор, в който са
оставени празни места за вписване на нови клаузи. Или ако го сторим, трябва да
изчакаме служителя на фирмата, която ни отпуска кредита, да подпише и подпечата
двата екземпляра от договора и да ни даде единия от тях, за да сме сигурни, че
разполагаме с крайния вариант на контракта. В противен случай рискът от
дописване на клаузи във вече сключения договор не е никак малък. За да
минимализираме съществуващите рискове, в никакъв случай не бива да
сключваме договор за кредит и да си тръгваме от офиса на фирмата, без да сме
получили екземпляр от него.
По-нататък, но не и по степен на важност, следва да изискаме
информация от финансовата институция за съществените параметри на договора, а
именно: крайната цена на кредита с включени всички разходи и такси,
погасителния план, Общите условия на контракта и годишния процент на разходите
(ГПР).
Размерът на лихвите
Важно е да уточним с насрещната страна какъв ще бъде крайният
размер на лихвата и ще може ли да се променя той в течение на договора. Много
от некоректните фирми имат нелоялната практика да променят лихвата в движение,
т.е. в процеса на изпълнение на договора без да имат надлежните основания за
това. Следва да сме наясно, че лихвите на небанковите институции варират от 20%
до 30% при положение, че тези на банките са в диапазона от 10% до 20%, т.е.
бързото и лесно отпускане е за сметка на по-голямата крайна сума, която ще
върнем впоследствие. Един от големите недостатъци на действащата правна уредба
е липсата на горна граница на лихвите на бързите кредити, което дава възможност
за спекулации. Това позволява на спекуланти да се получава оскъпяване на
кредита заедно с всички разходи с 200%, а в някои случаи дори и с 300%.
Ето защо е нужно много внимателно да се запознаем с клаузите,
които позволяват на фирмата едностранно да вдига лихвения процент по договора.
Ако ни се струва, че насрещната страна разполага с прекалено широки правомощия
да променя лихвата в процеса на договора или възможностите за това са
формулирани в договора по неразбираем за нас начин, по-добре да се откажем и да
потърсим услугите на друг съконтрагент.
Финансови експерти съветват, че не е желателно да теглим бърз
кредит, за да покрием вече съществуващо финансово задължение към банка или
небанкова институция. В такъв случай рискуваме да прибързаме и да се съгласим
на неизгодни за нас условия, или пък да не оценим реално моментните си
финансовите възможности. Ето защо добър вариант е и кредитополучателят да си
направи и собствен погасителен план, в който да се включат и резервни варианти
за погасяване на кредита при настъпили нежелани обстоятелства – например
оставане без работа, спиране на доходи от наеми, акции и др.
Лични данни
Един от съществените проблеми при бързите кредити е и ефективното
осигуряване на защитата на личните данни. Много от фирмите изискват прекалено
много лична информация, без това да е необходимо за сключването на договора.
Този проблем излиза наяве, когато не сте погасили в срок задълженията си и
фирмата е дала вашия дълг на колекторска компания за принудително събиране, без
в договора да е съществувала клауза, която да я овластява да предоставя данните
ви на трети лица. Ако имате каквито и да е съмнения в тази насока, можете да се
консултирате с Комисията за защита на личните данни. В допълнение има случаи, в
които много от разговорите в офисите на фирмите се записват незаконно от тяхна
страна, тъй като предварително не са ви уведомили и не са поискали съгласието
ви за това.
Извън обхвата на закона
Важно е да знаем също така, че суми до 400 лв. попадат извън
обхвата на потребителския кредит и за тях не важи правото ни да се откажем в
14-дневен срок от договора без финансови последствия, с каквото разполагаме
съгласно Закона за потребителския кредит. Такова право имаме, ако теглим
потребителски кредит над тази сума. За сумите под 400 лв. не важат и всички
други клаузи, които са разписани в този закон и които защитават интересите на
потребителя като кредитополучател. Така например, при тегленето на суми до този
размер има такси за предсрочно погасяване, както и такси за забавено плащане на
дължимите вноски по кредита.
Неизпълнение
Какво се случва, ако не съумеете да погасите задълженията си в
срок? Кредиторът има право да предприеме законови мерки за защита на своя
интерес. Той може да заведе дело в съда с искане да му бъдат платени дължимите
суми, а въз основа на съдебното решение по делото може да му бъде издаден
изпълнителен лист за събиране на вземанията. Ако длъжникът не се споразумее по
извънсъдебен път със своя кредитор, голям е шансът той да плати дължимата сума
по договора, заедно с натрупаната лихва върху нея, както и всички съдебни
разходи и такси. Въз основа на вече издадения изпълнителен лист се образува
изпълнително производство. Там се намесва и съдебен изпълнител, който може да
наложи запор на заплатата ви или да влезе в жилището ви с прокурорска заповед,
за да опише по-ценните ви движими вещи с оглед продажбата им на търг с цел
удовлетворяване на интересите на кредитора. В дължимите суми съдебният
изпълнител включва и своите разноски във връзка с принудителното изпълнение,
поради което размерът на дължимата сума нараства още повече. В тази връзка е
добре още веднъж да се подчертае, че трябва да сме наясно с възможните
негативни последици при неизпълнение на договора още при самото му подписване и
особено с правото на фирмата да счита договора за неизпълнен и да предприеме
горепосочените законови мерки при неплащането на две или три вноски по кредита.
Ако не изпълните задължението си изцяло или в срок съществува и
друга опасност. В този случай можете да попаднете в регистър на некоректните
кредитополучатели. Вписването ви там крие риск при бъдещо кандидатстване за
кредит пред банкова или небанкова институция, който може да ви бъде отказан на
това основание.
Рисковете не са само за потребителите, те са и за фирмите, които
отпускат подобни кредити, твърдят от бранша. Невинаги фирмата трябва да понесе
отговорността за това, че има срещу себе си неплатежоспособни клиенти,
контрират заети в сектора експерти. Ежегодно расте броят на лошите кредити, на
хората, които надценяват финансовите си способности и това прави такава бизнес
инвестиция рискова. Поради това не трябва да се гледа еднопосочно на
тенденциите в този бранш, смятат още те.
Заключения
В заключение следва да се каже, че секторът, свързан с отпускането
на бързи кредити в малки размери се нуждае от законова регулация и прецизиране
на действащите нормативни актове, касаещи този сектор. В момента нито Комисията
за защита на потребителите (КЗП), нито Комисията за финансов надзор, нито БНБ
извършва ефективен контрол върху дейността на небанковите финансови институции,
свързана с отпускането на бързи кредити. КЗП има правомощия по Закона за
потребителския кредит, но там, както вече бе посочено, фигурира минимален праг
от 400 лв., за да се квалифицира кредитът като потребителски. БНБ пък има
функцията основно да администрира дейността на небанковите институции, тъй като
режимът за функционирането им е регистрационен, а не разрешителен. Изискванията
за наличие на капитал от минимум 250000 лв. не е достатъчна гаранция за
стабилността на тези фирми и защитата на правата на потребителите, тъй като
размерът на този праг е във възможностите на доста хора, които имат намерения
да изперат незаконно спечелени средства. Още по-неприятното е, че понастоящем
липсват мерки, които да изискват обосноваване на произхода на тези пари.
На практика излиза така, че дейността, свързана с отпускането на
бързи кредити в малък размер нито е в рамките на закона, нито е незаконна, т.е.
базира се на принципа всичко, което не е изрично забранено, е позволено. В тази
връзка държавата трябва да засили контролните си функции, за да не остава
впечатлението, че всичко в този бранш е оставено на съвестта и бдителността на
самите потребители на този тип услуги. В тази връзка е нужна спешна поправка в
Закова за потребителския кредит, която да разшири обхвата на понятието и да
вкара в него и кредитите до 400 лв., за да могат компетентните органи да
упражнят ефективен контрол върху фирмите от сектора. Същевременно следва да се
знае, че дори и при добра законова уредба нормативните актове защитават информирания
и запознатия с правата си потребител, който чете договорите, знае своите права
и поема разумен риск, съобразен с финансовите си възможности, а не този, който
е готов да сложи подписа си дори върху лист празна хартия. Ето защо само и
единствено прецизната законова регулация, съчетана с повишаване на
потребителската култура на гражданите би довела до адекватна защита на техните
права при тегленето на такъв тип кредити.
©2017 Асоциация на прокурорите в България
©2017 Асоциация на прокурорите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар