Вещите лица и експертизата – безтегловно движение в улица без изход

Венцислав Петков

Резултатите от съдебната експертиза често пъти служат за основа на съдебните решения по граждански и наказателни дела. Заключенията на вещите лица много пъти се проточват във времето и бавят делата, поради необходимостта от повече време за изготвянето им или просто заради липсата на достатъчно подготвени експерти в определени области на науката и техниката.

Както е известно, заключенията на експертите не са задължителни за съда, но често пъти от тях зависи изходът на делото, тъй като съдът не е длъжен да притежава специални знания, т.е. дори и формално по смисъла на закона да не съществува зависимост между решенията и експертизата, на практика такава има. Няма да е далеч от истината, ако кажем, че въпреки нормативната уредба, върху която е стъпила дейността на вещите лица, нещата в тази сфера вървят някак си на самотек, без наличието на регулация и контрол. В тази област се действа на парче, без ясна визия и стратегия за координация между институциите по повод даването на съдебни експертизи. Настоящата статия има за цел да очертае проблемите пред експертите и съдебната експертиза и да предложи варианти за тяхното разрешаване.

Критерии за подбор

На първо място, критериите за избор на вещи лица, фиксирани в член 13 от Наредба №1 от 30 ноември 2012 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, а именно кандидатите да имат 5 годишен опит, да не са осъждани за престъпление от общ характер и др., са формулирани твърде общо. Изискването за 5 години стаж по специалността в никакъв случай не е гаранция за наличието на качества, както и на опит и знания. Това на практика го превръща в чисто формален критерий, тъй като един експерт с 3 годишен стаж би могъл да има много повече знания от специалист, който е работил примерно 10 години в своята област. Освен това наличието на специални знания и умения следва да се удостовери по някакъв официален начин, а не да се предполага априори. Това може да стане, например, с полагането на изпит за проверка на знанията – както входящ, така и под формата на атестация за работата на вещото лице през определен период от време. Само по този начин в системата ще действа принципът на ситото и до нея ще се допускат най-добрите, а не случайно попадналите кадри. Защото не отива на съдилищата да назначават вещи лица на случаен принцип, само защото нуждата за тях е крещяща, без да са убедени в качествата им. Неадекватните назначения на експерти в този смисъл са камъни в градината на съдебната власт, доколкото те подкопават нейния авторитета в обществото.

Срокове

Един от недостатъците на уредбата в момента е, че в цитираната по-горе наредба липсва срок за предоставяне на експертното заключение. В момента съгласно член 149 ал.3 от НПК вещото лице е длъжно да даде заключението си не по-късно от седем дни преди датата на съдебното заседание. Неизпълнението на това негово задължение, обаче, не е скрепено със санкция, защото съгласно член 149 ал.5 от НПК се санкционират с глоба до 500 лв. само неявяването на експерта и отказът му да даде заключение без уважителни причини. Тази празнина в закона позволява на специалистите да отървават санкцията, като неколкократно заявяват, че им е нужно допълнително време за изготвяне на заключение. По този начин много от делата се отлагат многократно, проточвайки се необосновано дълго във времето с месеци и дори години. Законодателят следва да поправи този свой пропуск и да регламентира срок, който макар и инструктивен, да очертае рамките за провеждане на съответните изследвания или поне да разпише максималният срок, до който те следва да се извършат.

Квалификация

На следващо място стои въпросът с липсата на достатъчно квалифицирани и подготвени кадри в определени области на науката и техниката. Така например, в сферата на химията има изключително малко експерти по делата, а често пъти съдиите се нуждаят от прецизно заключение за състава и произхода на определени субстанции. Дефицитът на медицински специалисти също е осезаем, доколкото той се проявява на фона на повсеместното изтегляне на родни лекари на работа в чужбина. Няма и достатъчно преводачи, които си докарват достатъчно добри пари в тяхната област, твърдят съдебни състави, които срещат трудности при намирането на експерти.

Като всеобщо негативно впечатление се утвърждава и фактът, че не се провеждат обучения за действащи експерти, респективно не се полагат достатъчно усилия от страна на държавата за повишаване на квалификацията им, за запознаване с действащите нови методики и начини на изследване. Една такава липса би могла да се преодолее със създаването на специално звено за вещите лица, на което ще се спрем по-долу в настоящия материал.

Загубени в данните

Въпреки че съгласно наредбата има списъци с вещи лица, често пъти се оказва, че част от тях вече не практикуват тази дейност, без това да е отразено по съответния ред, а други са с променени адреси и телефони, което не е обективирано в документацията, с която разполагат съдилищата. Така съдебният състав, който не знае, че има промяна в постоянния адрес на експерта, или същият вече не е в този бранш, му възлага да изготви заключение по дадено дело, след което минават месеци, докато се разбере, че той всъщност не може да извърши експертизата. Вярно е, че в наредбата е предвиден режим за отписване на вещи лица, но това трябва да правят институциите, които са ги предложили, както и административните ръководители на съдилищата, а до тях невинаги достига информация, свързана с отказа на вещите лица да изпълняват повече тези функции или с промяната на техните координати. Получава се така, че промените в този списък са оставени на добросъвестността на самите вещи лица, които следва да известят компетентните органи, които да трябва да нанесат корекциите в съответните документи.

Неслучайни експерти

Един от недостатъците на системата, който е подлаган на критика от страните по делата заради съмнения за обективност, е липсата на възможност за случайно разпределение на експерти по делата. Съгласно действащото фактическо положение, съдът избира от списъка със специалисти, който притежава. Има и случаи, в които адвокатите на някои от страните лансират свои кандидатури. В момента взаимоотношенията между съдебните състави и експертите са плод на саморегулация и на работа на парче за всяко конкретно дело. Липсва цялостна визия и стратегия за координация на работата между вещите лица и съда, което често води до хаос. Ето защо, час по-скоро трябва да се въведе система за случайно разпределение, не само за да парира съмненията за обективност, но и да даде възможност на повече подготвени експерти да участват по делата. По този начин претрупаните със задачи техни колеги няма да поемат нови дела и ще успяват да дадат заключенията си в срок.

Контрол

Липсата на контролно звено е фактор, който не може да не оказва влияние на качеството на експертните заключения. Удачно би било да се създаде звено за контрол към Висшия съдебен съвет. Този орган би могъл да се занимава с анализ на работата на вещите лица на базата на доклади от административните ръководители на съответните съдилища и да прави предложения за отписване от регистъра и лишаване от права на специалисти, които са показали незадоволителни резултати, бавят заключенията си необосновано дълго, не спазват етичните правила или по друг начин не изпълняват фиксираните в наредбата задължения. Той би могъл да организира подбора на кадрите, обучението за повишаване на тяхната квалификация, изпитите за проверката на знанията им и т.н. От средите на самите вещи лица, обаче, се чуват и предложения една такава институция да бъде напълно независим от съдебната власт орган, за да бъде докрай обективна и ефективна в своята дейност. При всички случаи въпросът с това, кой от тези два начина е по-добрата форма на съществуване на подобен тип звено, би се разрешил след една публична дискусия с участието на всички заинтересовани страни.

От съществено значение за законосъобразното протичане на досъдебното и съдебното производство е и фактът, че липсва наказателна отговорност за вещите лица по делото, ако загубят или умишлено унищожат доказателства по делото, тъй като такива случаи в практиката вече са регистрирани. В такива случаи те биха носили само административна, но не и наказателна отговорност. Подобни деяния следва да се инкриминират като престъпления в НК, тъй като увреждат пряко обществените отношения, свързани със законосъобразното осъществяване на правосъдната дейност на Република България. Създаването на звено за контрол ще подпомогне пряко осъществяването на контрол за боравенето на специалистите с поверените им във връзка с целите на поставените им задачи документи.

Липсата на стимули

Не е тайна, че възнагражденията на вещите лица са ниски и техният размер не би могъл да мотивира доказано добрите специалисти в съответните области да се заемат с тази тежка и отговорна задача, като жертват ценното си лично време и положат големи усилия, получавайки в замяна символични възнаграждения. Фиксираното възнаграждение от 5 лв. на час за трудността на работата, която експертите извършват, е меко казано незачитане на техния труд. Препатили специалисти твърдят, че често пъти вещото лице получава в началото като възнаграждение само внесеният от страните минимален депозит, а за остатъка от сумата чака необосновано дълго време, или изобщо не го получава, тъй като страните не са го довнесли, или съдът не е уважил в тяхната цялост документите за направените разходи от експерта. Така се получава на практика, че специалистите вадят авансово от джоба си пари за експертизата, които не е сигурно дали ще получат обратно в пълен  размер. Като добавим транспортните разходи на някои експерти за пътуване от и до друго населено място ще установим, че да си вещо лице в наши дни не е съвсем благодарна работа.

Защитата на сигурността на специалистите също не е на необходимото ниво, а както е известно, по доста от знаковите дела върху тях се упражнява натиск. Мерките за закрила, предвидени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, рядко се прилагат спрямо вещите лица. Ако държавата не осигури практически средства и условия експертите да се чувстват сигурни и спокойни за себе си и своите семейства, ще се получи така, че или качествените експерти ще се оттеглят от страх, или натискът ще повлияе на заключението им, което ще бъде в посока, различна от тази на обективната истина.

Решенията

Един от изходите за излизане от сегашната патова ситуация с експертите и експертизата е да се приеме закон за вещите лица, който да обхване цялостната регулация на материята по този проблем, разписвайки по-подробно критериите за техния подбор, задълженията им и т.н. Колкото по-скоро се създаде звено, което да контролира и координира работата на експертите, толкова по-качествена и надеждна опора на съдебните решения ще бъде съдебната експертиза. Самите среди на вещи лица също трябва да проявят обществена активност и да сформират свое сдружение или синдикат, за да имат по-голяма чуваемост сред обществеността при дискутирането на проблемите, свързани с условията им на труд. При наличието на подобна браншова организация експертите биха имали и по-голяма тежест при контактите си с различните институции по повод разрешаването на въпросите, които ги вълнуват. Въпросът с възнаграждението на специалистите също е мярка с приоритетно значение, за да останат качествените хора в системата и в нея да влязат наистина мотивирани нови кадри, а не такива, които изпълняват тази високо значима обществена функция само за отбиване на номера. Само от законодателя зависи дали ще прояви воля и решимост да въведе ясен ред и правила в тази сфера, или ще продължи безтегловното движение в задънена улица, което е без всякаква перспектива да доведе до положителни резултати...


©2017 Асоциация на прокурорите в България